Рамон откъсна устни от нейните и обсипа лицето, челото, очите, шията й с целувки.
А когато устните му отново се спряха върху нейните за последна прощална целувка, стори й се, че Рамон прошепва:
— Обичам те!
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Кати и Габриела прекараха сутринта и по-голямата част от следобеда в обиколки из магазините на съседните две села. Кати много харесваше Габриела. Освен чудесна събеседница младата испанка беше и неуморим купувач. На моменти дори проявяваше повече ентусиазъм от бъдещата съпруга на Рамон, но пък за Кати безкрайното ровене из препълнени рафтове не беше източник на огромно удоволствие.
Тя плати за чаршафите, които току-що беше купила, а Габриела тактично се отдалечи, за да не присъства на процедурата с двойните касови бележки.
— Мисля, че на Рамон ще му харесат цветовете, които съм избрала за спалнята. Какво ще кажеш? — попита весело Кати, когато двете се настаниха в колата.
— Сигурно ще ги хареса — кимна тя с усмивка. Гъстата й смолисточерна коса се спускаше по гърба й на красиви вълни, очите й блестяха. — Всичко, което купуваш, е съобразено с неговия вкус, а не с твоя. Аз например бих купила онази покривка за легло с къдричките.
Кати, която шофираше, хвърли поглед в огледалото за обратно виждане.
— Някак не мога да си представя Рамон, заобиколен от къдрички и цветя в пастелни тонове.
— Едуардо е също толкова мъжествен, както и Рамон, но няма нищо против спалнята ни да бъде обзаведена по мой вкус.
Кати трябваше да признае пред себе си, че тя е права: съпругът й посрещаше всяко нейно желание с някоя от онези свои едва забележими весели усмивчици, които бяха специално запазени за Габриела. През последните четири дни Кати беше подложила на преоценка мнението си за Едуардо. Той не гледаше неодобрително на света около него; погледът му ставаше такъв само когато се спреше върху нея. Едуардо се държеше любезно, но в мига, в който тя влезеше от стаята, топлотата от лицето му изчезваше.
Кати нямаше да се чувства толкова неудобно, ако той беше да речем дребен и грозен или едър и глупав. Но истината бе, че беше много красив мъж, което от своя страна я караше да си мисли, че нещо не разбира. Едуардо беше на тридесет и пет години с изключителна испанска хубост. Беше малко по-нисък от Рамон, но добре сложен. Държеше се с типична мъжка самоувереност и чувство за превъзходство, които едновременно я дразнеха и привличаха. Не можеше да се сравнява с Рамон нито по външен вид, нито по възпитание, но въпреки това двамата мъже чудесно се разбираха, което караше Кати да си мисли, че само тя е пропуснала да забележи някое безценно качество у Едуардо. Той се отнасяше към жена си с безкрайно обожание, към Рамон — със смесица от приятелско чувство и възхищение, а към нея проявяваше само обикновена любезност.
— Да не съм засегнала с нещо Едуардо? — попита тя. Почти очакваше Габриела да отрече, че в държанието на мъжа й има нещо странно.
— Не му обръщай внимание — с очарователна прямота отвърна приятелката й. — Едуардо изпитва силно неодобрение към всички американски момичета и особено към богатите като теб. Мисли, че са разглезени и безотговорни, освен всичко друго.
— Какво го кара да си мисли, че съм богата? — попита внимателно тя.
Габриела извинително се усмихна:
— Багажът ти. Докато учеше, Едуардо работеше в един скъп хотел в Сан Хуан. Казва, че багажът ти струва повече, отколкото всичките мебели във всекидневната ни.
Преди Кати да успее да отговори, тя продължи мрачно:
— Едуардо харесва Рамон изключително много и се страхува, че ти няма да свикнеш с живота на обикновена фермерска жена. Мисли, че понеже си богата американка, ти липсва смелост, че щом видиш колко труден може да бъде животът тук, ще напуснеш приятеля му, че ако реколтата е бедна или изкупните цени — ниски, ти ще побързаш да излееш парите си върху Рамон.
Кати се изчерви, а Габриела яростно кимна:
— Точно поради тази причина Едуардо никога няма да узнае, че плащаш половината от сметките с твоите пари. Веднага ще те обвини, че не зачиташ Рамон, и ще реши, че постъпваш така, защото мислиш, че онова, което годеникът ти може да си позволи да ти купи, не е достатъчно добро за теб. Не зная защо плащаш за мебелите с твоите пари, Кати, но не смятам, че го правиш по изброените причини. Някой ден ще ми кажеш, ако решиш, а междувременно Едуардо ще си остане в неведение, иначе незабавно ще предупреди Рамон.