Тя беше учудена, че точно Едуардо се сети да ги подкани да излязат на романтична разходка и че дори им предложи колата си, за да отидат до югозападния бряг на острова. Не можеше да си представи Едуардо в ролята на Купидон, след като непрекъснато усещаше неодобрителния му поглед върху себе си. Тайната се изясни в момента, в който Кати с радост прие предложението.
— Значи решено — каза Едуардо. — Двамата с Габриела много се радваме, че ще ни правите компания.
Това ги лиши от възможността да останат сами в къщата на домакините си, докато те двамата се разхождаха по залива. От изненадата, изписала се по лицето на Рамон, Кати разбра, че е сърдит на приятеля си.
Като се изключи това, вечерта наистина беше приятна. В началото Рамон намусено мълчеше, седнал до Кати на задната седалка. Тя чудесно разбираше, че постъпката на Едуардо е причината за мрачното му настроение, затова пусна в ход най-очарователната си усмивка. Скоро той весело се смееше, докато се опитваше да отговори изчерпателно на многобройните й въпроси.
Фосфоресциращият залив възпроизведе неописуемо силно впечатление върху Кати. Тежките облаци, които бяха довели дъжда и бяха прогонили повечето туристи от залива, скриваха луната. Наеха моторна лодка и навлязоха навътре във водата. Кати се извърна назад, за да види зелените светлинки, сочещи дирята на моторницата. Рамон й предложи да потопи ръката си във водата и когато тя вдигна мократа длан към очите си, забеляза по нея да блещукат същите зелени светлинки. Дори рибите, които подскачаха във водата, оставяха бляскава диря след себе си.
Рамон спокойно се беше отпуснал върху седалката на лодката и имаше вид на доволен местен жител, угаждащ на трима туристи. Забавляваше се от радостната възбуда, обхванала Кати, но още повече се забавляваше, като пречеше на желанието на Едуардо да открадне няколко романтични мига насаме със своята съпруга. Всеки път, когато той им предлагаше да минат на предната седалка, Рамон с добродушна наивност отклоняваше предложението:
— Тук ни е много удобно, Едуардо. Не се притеснявай.
В края на вечерта Едуардо изглеждаше изнервен, а Рамон се усмихваше със задоволство.
Разнесе се тътен. Светкавица проряза тъмното небе. Кати кисело се усмихна: очевидно времето щеше да ги принуди да прекарат още един ден на закрито. Още един ден и една вечер, в които двамата нямаше да останат насаме.
— Денят е чудесен за пазаруване — обяви Габриела в осем и половина на следващата сутрин. Беше дошла да си изпие кафето в спалнята на Кати. — Слънцето отново се показа — добави радостно тя и приседна на леглото. Докато отпиваше от чашата си и развеселено наблюдаваше суетящата се пред огледалото Кати. Предстоеше й важна задача — да се приготви за срещата с падре Грегорио.
— Достатъчно скромна ли изглеждам, как мислиш? — обърна се към нея тя и стегна златистия колан на широката си бяла рокля със затворено деколте.
— Изглеждаш страхотно — усмихна се Габриела. — Изглеждаш такава, каквато си винаги — красива!
Кати със смях прие комплимента на приятелката си. Обеща, че ще се върне веднага щом приключи разговора със свещеника, и излезе.
Петнадесет минути по-късно вече не се смееше. Седеше като закована на стола и се изчервяваше под критичния поглед на падре Грегорио.
— Попитах ви дали Рамон знае, че сте използвали своите пари, своите кредитни карти, за да платите мебелите за онази къща? — повтори злокобно свещеникът.
— Не — призна тя. — А вие как разбрахте?
— И до това ще стигнем — изрече той сърдито. — Първо искам да знам дали ви е известно, че Рамон се връща в това село след дългогодишно отсъствие? Че го е напуснал преди много години заради нещо по-добро?
— Да… за да работи за фирма, която наскоро е фалирала.
Признанието й още повече ядоса възрастния свещеник.
— В такъв случай ви е ясно и това, че Рамон се е върнал тук, за да започне от нулата?
Кати кимна. Чувстваше, че всеки момент върху нея ще се изсипят куп стрели, но не беше сигурна от коя посока ще дойдат.
— Имате ли представа, уважаема сеньорита, колко сила и кураж се искат от един мъж, за да се върне той в родното си място не като преуспяващ човек, а като пълен неудачник? Разбирате ли какво изпитание за неговата гордост е да се среща непрекъснато с хора, които знаят, че ги е напуснал, защото е постигнал голям успех, и които сега са свидетели на неговото поражение?