— Не мисля, че Рамон се чувства победен или опозорен — възрази тя.
Падре Грегорио силно удари с длан по бюрото.
— Не, той не е опозорен, но скоро ще бъде, и то благодарение на вас! Благодарение на вас всички хора в селото ще говорят, че си е намерил богата годеница от Америка, за да му купува кърпите, с които да си бърше ръцете.
— Никой не знае, че съм плащала половината от сметките! — избухна Кати. — Освен вас и… Никой друг. — Бързо замълча. Не искаше да изложи Габриела на гнева на светия отец.
— Никой друг освен мен и вас — подигравателно изрече падре Грегорио. — И Габриела Алварес, разбира се. А също и половината село, което в същия този миг клюкарства по въпроса с другата половина! Стана ли ви ясно какво искам да кажа?
Тя мълчаливо кимна. Идеше й да потъне в земята от срам.
— Очевидно Габриела е скрила от Едуардо този факт, иначе той отдавна щеше да е разказал на Рамон. Накарали сте я да измами собствения си съпруг заради вас!
Кати отчаяно се опитваше да запази самообладание.
— Сеньорита Конъли, има ли някаква — дори и съвсем слаба вероятност — да не сте подозирали, че Рамон ще е недоволен, ако узнае за вашата постъпка?
Прииска й се да се хване за това извинение като удавник за сламка, но гордостта не й позволяваше да лъже.
— Не. Споменах на Рамон, че искам да платя част от мебелите, но той… той не беше във възторг от идеята. — Очите на свещеника се присвиха. — Добре де, всъщност той беше категорично против.
— Значи Рамон ви е казал да не плащате, но вие въпреки това сте го направили?! Вие не сте го послушали.
Търпението й се изчерпа.
— Не използвайте пред мен думата „послушание“, падре. Аз не съм дресирано куче. Искам да ви припомня, че съм похарчила моите пари. Водила съм се от желанието да помогна на Рамон и това едва ли може да се нарече престъпление!
— Помощ! — Гневът на стареца избухна с всичка сила. — Това ли е Рамон за вас — благотворителна касичка, обект за съжаление?
— Не! Разбира се, че не! — Беше ужасена от този развой на нещата.
— Щом плащате половината от стойността на всяка закупена от вас вещ, значи харчите двойно повече от това, което той може да си позволи. Толкова ли сте капризна, че да държите да получите онова, което искате веднага, на секундата?
Кати си помисли, че в сравнение с това испанската инквизиция трябва да е била като детска игра. Не можеше да избегне въпроса, но и не можеше да каже истината — че плаща половината от всяка сметка, за да не се чувства задължена да се омъжи за Рамон.
— Чакам отговор.
— Бих искала да мога да ви отговоря, но нямам отговор. Не съм го направила по никоя от изброените от вас причини. Трудно е да се обясни.
— А още по-трудно — да се разбере. Всъщност, сеньорита, не ви разбирам. Габриела е ваша приятелка, но не се поколебахте да я направите своя съучастница. Живеете под покрива на Едуардо, но не се посвенявате да му се отплатите за гостоприемството, като карате жена му да го заблуждава. Искате да се омъжите за Рамон, но не го уважавате, лъжете го и го позорите. Как можете да постъпвате така с човека, когото обичате?
Лицето й пребледня и падре Грегорио недоволно поклати глава. Когато отново заговори, тонът му беше по-мек:
— Сеньорита, въпреки всичко не мога да повярвам, че сте безсърдечна егоистка. Сигурно сте имали достатъчно основателна причина, за да постъпите по този начин. Ако се опитате да ми обясните, ще ви разбера.
Кати само го погледна. Нямаше сили да продума.
— Кажете ми! — повиши глас той. — Кажете ми, че обичате Рамон и че не сте имали представа какви клюки ще плъзнат из селото. Ще приема това. Дори ще ви помогна да го обясните на Рамон. Само го кажете и веднага ще престанем с тези наши разговори.
Стомахът й болезнено пулсираше, но бледото й лице излъчваше спокойствие.
— Не ви дължа никакво обяснение, падре. Нито пък смятам да обсъждам с вас чувствата си към Рамон.
Рошавите му вежди заплашително се свъсиха. Той се облегна назад и я измери с поглед.
— Няма да обсъждате с мен чувствата си към Рамон, защото не изпитвате такива… Нали?
— Не съм казала подобно нещо! — отрече Кати, но дланите й конвулсивно се вкопчиха една в друга.
— Можете ли да потвърдите, че го обичате?
Емоциите се надигнаха в нея и заплашваха да я разкъсат на парчета, а тя се чудеше защо става така, но не можеше да ги контролира. Опита се да каже думите, които свещеникът очакваше да чуе; искаше да го увери в нещо, което той имаше правото да знае, но не можа. Вдигна поглед и мълчаливо се втренчи в него.
Раменете на падре Грегорио се изопнаха. Той заговори. Доплака й се от ужасната безнадеждност в думите му.