— Разбирам — каза свещеникът. — Питам се каква ли съпруга на Рамон би излязло от вас?
— Добра! — почти изсъска Кати.
Силата на емоциите й го озадачи. Падре Грегорио отново се втренчи в нея, сякаш наистина се опитваше да проникне в душата й. Изглежда, в крайна сметка откри нещо у нея, защото когато заговори, гласът му прозвуча почти нежно:
— Много добре. Ще приема този отговор.
Тази неочаквана реакция оказа невероятен ефект върху Кати. Тя цялата затрепери, обзета от облекчение и тревога.
— Ако ми кажете, че сте готова да изпълнявате задълженията си на негова съпруга, ще ви повярвам. Ще поставяте ли желанията на Рамон преди своите, ще уважавате ли и ще цените ли неговия…
— Авторитет? — подсказа му Кати. — Не забравяйте да попитате дали ще му се „подчинявам“ — добави дръзко и се изправи. — Нали това се канехте да ме питате?
Падре Грегорио също стана.
— Да предположим, че е така. Е? — хладно попита той. — Какво ще отговорите?
— Точно това, което всяка жена с малко здрав разум в главата би отвърнала на такъв обиден въпрос! Аз няма, никога няма да обещая подчинение пред който и да е мъж. Подчиняват се животните и децата, не и жените.
— Свършихте ли, сеньорита?
Кати с мъка преглътна и кимна.
— Тогава ми позволете да ви спомена, че нямах намерение да използвам думата „подчинение“. Щях да ви попитам дали ще уважавате желанията на Рамон, а не неговия авторитет. За ваше сведение щях да задам същите въпроси и на Рамон.
— Съжалявам — тихо каза Кати и сведе засрамено очи, — мислех, че…
— Няма нужда да се извинявате — уморено въздъхна падре Грегорио. Той се обърна и отиде до прозореца, гледащ към църквата и малкия площад. — Няма нужда да идвате отново при мен — добави без да я поглежда. — Ще съобщя на Рамон какво е моето решение.
— А именно?
Свещеникът поклати глава.
— Искам да помисля известно време, преди да реша окончателно.
Тя нервно прокара пръсти през косата си.
— Падре Грегорио, вие не можете да ни попречите да се оженим. Ако вие не ни венчаете, ще го направи някой друг.
Раменете му се изопнаха. Той бавно се обърна и я погледна:
— Благодаря ви, че ми припомнихте за моите ограничени прерогативи, сеньорита. Щях да бъда много разочарован, ако не бяхте открили нов начин да ме нападнете, преди да си тръгнете оттук, за да си изградя възможно най-лошо мнение за вас.
Кати пламна от гняв.
— Вие сте най-самодоволният, най-надут!… — Дълбоко пое дъх и продължи по-спокойно: — Не ме интересува какво е вашето мнение за мен.
Падре Грегорио се поклони с пресилена любезност и рече:
— Отново ви благодаря.
Кати отскубна тревичките и ядосано ги захвърли. Седеше на голяма плоска скала, опряла гръб на дървото зад нея, зареяла поглед в далечината. Залязващото слънце хвърляше златисти и розови отблясъци, но гледката не успя да укроти гнева й от сутрешната среща с падре Грегорио. Това не постигнаха и шестте часа, прекарани с Габриела в обиколка из магазините. Мъжете, работещи на къщата, вече прибираха своите инструменти и се отправяха към домовете си. Щяха да вечерят, а после да се върнат, за да продължат работата си.
Кати се зачуди къде ли се беше дянал Рамон. Не го беше виждала цял ден, но беше така ядосана на себе си и на свещеника, че не бе забелязала отсъствието му. Как беше посмял онзи старец да поставя под съмнение чувствата и мотивите й!
— Надявам се, че не мислиш за мен, като гледам яростното изражение на лицето ти — разнесе се плътен глас над нея.
Кати изненадано вдигна глава. Лъскавата й коса се разпиля по раменете. На крачка от нея стоеше Рамон. Едрата му фигура скриваше слънцето от погледа й. Видът му й подсказваше, че цял ден е работил във фирмата — беше свалил сакото си, разкопчал горното копче на снежнобялата си риза и навил ръкавите й до лакти. Гледаше я с любопитство.
Кати го поздрави с изкуствена усмивка.
— Аз всъщност…
— Кроеше планове за убийство ли? — сухо предположи той.
— Нещо такова.
— Познавам ли набелязаната жертва?
— Падре Грегорио — призна тя и стана.
Рамон пъхна ръце в джобовете на панталоните си.
— Видях го в селото преди няколко минути, Кати. Отказва да ни венчае.
Заболя я, че антипатията на падре Грегорио е толкова дълбока. Красивото й лице пламна от възмущение.
— Обясни ли ти защо?
Неочаквано Рамон се усмихна с една от онези чувствени усмивки, които караха дъха й да спира.
— Изглежда, падре Грегорио смята, че ти липсват определени качества, които биха те превърнали в добра съпруга.