— Като какви например?
— Смирение, покорство и уважение към чуждия авторитет.
Кати се разкъсваше между чувството за вина и омразата.
— А ти какво му каза?
— Че искам съпруга, а не кокершпаньол.
— И?
Черните очи на Рамон весело блеснаха.
— Падре Грегорио мисли, че ще се чувствам по-добре, ако си взема кокершпаньол.
— Наистина ли?! Ако питаш мен, този стар тиранин проявява особена загриженост за твоето добруване!
— Той всъщност е загрижен за твоето бъдеще. Наистина се страхува, че ако поживеем известно време заедно, може да се изкуша да те убия.
Кати се обърна с гръб към него, за да прикрие гнева и обидата, които я бяха обзели.
— Много ли е важно за теб неговото мнение?
Рамон сложи ръце на раменете й.
— Знаеш, че не. Затова пък всяко отлагане на сватбата ни е важно за мен. Ако падре Грегорио не промени намерението си, ще трябва да потърсим друг свещеник в Сан Хуан и вероятно ще трябва да изчакаме още три седмици, за да се повтори процедурата с обявяването на годежа ни. Искам да се оженим в неделя, Кати, а падре Грегорио е единственият човек, който може да направи възможно това. Всичко останало върви по план — ремонтът на къщата ще приключи тази вечер, родителите ти вече са направили резервации за самолета в събота, а аз съм запазил за тях апартамент в хотел „Хилтън“.
Кати потръпна от допира на мускулестото му тяло към нейното. Дъхът му галеше косата й.
— Падре Грегорио замина за остров Виекуес. В четвъртък се връща. Искам да го посетиш и отново да поговориш с него. Опитай се да му дадеш уверенията, които очаква.
Рамон я обърна с лице към себе си и покри устните й със своите.
— Ще направиш ли това за мен? — промърмори дрезгаво.
Кати се загледа в силните му чувствени устни. Вдигна поглед и го потопи в бездънните му очи. Цялата й съпротива изчезна. Рамон я желаеше отчаяно. Тя го желаеше не по-малко.
— Да — прошепна.
Когато устните й се разтвориха, Рамон застена от удоволствие. Звукът сякаш отключи някаква примитивна сила у Кати. Тя открито посрещна страстта му, копнееше да му достави същото удоволствие, което й доставяше той. Целувките им бяха дълбоко еротични, телата им се преплитаха едно в друго.
Кати разочаровано изохка, когато той отдели устни от нейните и вдигна глава. Отвори очи и като през мъгла срещна погледа му.
— Обичам те — ясно изрече той.
Тя отвори уста да отговори, но не можа. Стомахът й болезнено се свиваше. Опита се да промълви: „Обичам те“, но думите, които беше крещяла отново и отново през онази ужасна вечер с Дейвид, заседнаха в гърлото й.
Кати обви ръце около шията му и с яростно настървение започна да го целува, усещайки как цялото му тяло се напряга да я отблъсне.
Болката беше прерязала сърцето му като нажежен кинжал. Тя не го обичаше. По дяволите! Не го обичаше!
— Не… Не мога да ти кажа това — изхлипа Кати и се притисна още по-силно към него. — Не мога да ти кажа думите, които толкова искаш да чуеш! Просто не мога!
Рамон впи поглед в нея. Мразеше я. Мразеше и себе си, че я обича. Хвана китките й, за да свали ръцете й, но тя упорито поклати глава и още по-здраво го прегърна. От прекрасните й сини очи потекоха сълзи.
— Не спирай да ме обичаш само защото още не мога да ти кажа тези думи — замоли го отчаяно. — Моля те, недей!
— Кати! — дрезгаво рече той и впи пръсти в раменете й. Щеше да се освободи от ръцете й, да се откъсне от нея.
Тя осъзна това и прошепна:
— Моля те, недей!
Тласкан от невидима сила, Рамон я сграбчи в прегръдките си. Страстната й целувка още по-силно разпали пламъка на желанието в него.
— Кати — прошепна Рамон нещастно и тя го целуна с жар, каквато не бе виждал у нея. — Кати… Кати… Кати…
Тя го обичаше! Знаеше! Чувстваше го. Може би не беше в състояние да изрече думите, но тялото й говореше достатъчно красноречиво за това. Никоя жена нямаше да предложи с такъв плам тялото си на мъж, ако не му е дала сърцето си.
Той нежно я положи на тревата. Кати нито за миг не откъсна устни от неговите. Ръцете й трескаво го галеха, караха го да пламти. Рамон бързо смъкна ризата си. Беше съгласен да изгори, да се превърне в пепел, щом любимата му щеше да бъде в пламъците заедно с него.
Ръцете му се плъзнаха под блузата и сутиена й, насладиха се на голите й гърди. Покри устните й със своите, а настойчивият тласък на езика му й подсказа какво иска да направи той с нея. Кати с радост беше готова да го приеме.
Легна на гръб и я придърпа върху себе си. Очите му не се откъсваха от нежните й гърди.
— Копнея за теб — прошепна задавено. — Толкова силно те искам, че чак ме боли! — Придърпа я към себе си и тихо изрече: — Направи така, че болката ми да стане непоносима, Кати!