И тя го направи. Целуваше го, изтръгвайки от гърдите му стонове на задоволство. Възбуждащо галеше пулсиращата му мъжественост, а той се притискаше плътно към нея, сякаш да я погълне с тялото си, да й позволи да го доведе до агонизираща страст. Рамон се претърколи на една страна, повличайки я със себе си.
Кати отвори очи. Той дишаше учестено, очите и лицето му пламтяха от желание. Тя му поднесе устните си.
— Караш ме да губя разсъдъка си, Кати — с въздишка призна той.
Тя очакваше да довършат започнатото. Вместо това Рамон легна по гръб, положи главата й на рамото си и се загледа в звездното небе. Кати лежеше смутена до него.
Не разбираше защо така внезапно беше прекъснал започнатото. Може би беше решил, че на нея така й се иска? Но тя не желаеше да спират! Цялото й тяло жадуваше за неговото. Кати се надигна, твърдо решена да поеме инициативата в свои ръце.
— Ако си на път да загубиш разсъдъка си, вината не е моя — промълви и преди Рамон да успее да й отговори, докосна ухото му с език.
Нежно обгърна талията й с ръка. Тялото му потръпна, когато върхът на езика й се спусна по-навътре.
— Кати, спри! — извика. — Иначе ще ти направя същото нещо и на теб.
Без да обръща внимание на предупреждението му, тя продължи да го възбужда.
— Вече си го правил — прошепна. — И много ми хареса.
— На мен също ми харесва, затова искам да спреш.
Кати събра целия си кураж. Опря се на лакът и за момент се загледа в сребърния медальон, окачен на шията му, после потърси погледа му и тихо рече:
— Рамон, не ти ли е хрумвало, че изобщо не е необходимо да спираме? — Пръстите й нежно проследиха пътя на сребърната верижка.
Той хвана ръката й и промърмори:
— Хрумвало ми е. Около двеста пъти през последните десет минути.
— Тогава защо да спираме?
Той извърна лице нагоре и се загледа в ярките звезди, блещукащи весело върху индиговосиньото небе.
— Защото работниците всеки момент ще се върнат, за да продължат ремонта.
Това, разбира се, беше вярно, но не то беше истинската причина за отдръпването му. Ако беше напълно сигурен в любовта на Кати, просто щеше да я отведе някъде другаде, където никой нямаше да ги смущава. Ако беше уверен, че тя го обича, щеше да се люби с нея всеки ден от мига на пристигането им в Пуерто Рико. Ако Кати го обичаше, физическото единение между техните тела само щеше да закрепи и задълбочи връзката им.
Но в случай, че тя изпитваше към него само силно физическо влечение, ако тази беше единствената причина, поради която се беше съгласила да стане негова жена, тогава задоволяването на страстта й преди сватбата можеше да я накара да се откаже от пътя си към олтара. Рамон не желаеше да поема такъв риск. В никакъв случай. В продължение на девет дни той разпалваше страстта й, без да има намерение да я задоволи. Съвсем умишлено изостряше сексуалния й апетит, без да утоли нарастващия й глад. Кати първо трябваше да се омъжи за него, после щеше да получи онова, за което копнееше.
От момента, в който я беше взел в прегръдките си, между двамата беше прехвръкнала искрата на силното физическо привличане. Той я беше усетил и оттогава насам непрекъснато се възползваше от нея. Срамуваше се от своето държание. Тя му вярваше, а той използваше желанието й като оръжие, с което да я принуди да се омъжи за него. Но се оказа, че оръжието е нож с две остриета, защото то се забиваше и в него всеки път, когато я милваше, целуваше, възбуждаше. Беше истинско мъчение да я държи в прегръдките си пламтяща от страст; да знае, че желанието я разкъсва и е готова да му се отдаде, а той да се отдръпва в последния момент.
Що за човек беше той, питаше се Рамон. Отговорът беше толкова унизителен, колкото и въпросът: беше просто мъж, дълбоко влюбен в жена, която очевидно не изпитваше обич към него. Гневно отблъсна тази мисъл. Кати го обичаше! Усещаше го при всяка тяхна целувка. За Бога, трябваше да я накара да го признае преди сватбата им! Щеше да я накара!
Ами ако не успееше?
Затвори очи и пое дълбоко дъх. Ако не успееше, щеше да я остави да си отиде. Гордостта и самоуважението му бяха достатъчно силни, за да не допуснат той да живее с жена, която не го обича. Нямаше да може да понесе срама и болката от една несподелена любов.
Кати се размърда до него и го изтръгна от вглъбеността му.
— Време е да тръгваме — каза Рамон и с неохота се надигна. — Габриела и Едуардо ни очакват за вечеря. Ще се чудят къде сме се запилели.
Кати се усмихна кисело и започна да оправя дрехите и косата си.
— Габриела знае къде сме, а Едуардо веднага ще реши, че съм те завлякла някъде с намерението да те прелъстя. Щом става дума за мен, той е склонен да допусне най-лошото.