Рамон учудено я погледна:
— Едуардо изобщо не се притеснява, че ще отнемеш девствеността ми, Кати. Той много добре знае, че съм я загубил много отдавна — доколкото си спомням в същата нощ, в която и той загуби своята.
Младата жена вирна брадичка, демонстрирайки пълна липса на интерес, но когато зададе въпроса си, той долови ревността й. Рамон беше доволен. Тайно се беше надявал на подобна реакция:
— На колко години си бил тогава?
— Не е толкова важно — засмя се той.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Още веднъж ви благодаря — извика весело Кати и махна за довиждане на Рафаел и семейството му, дошли да й помогнат. Цели два дни бяха заети да почистват, да подреждат и да закачат завесите. Проследи с поглед стария камион, спускащ се по склона, и се обърна към Габриела. Приятелката й уморено се надигна от стола, на който седеше.
Бяха започнали работа призори, а вече беше късно следобед.
— Мислиш ли, че Рамон ще се изненада? — попита Кати.
— Дали ще се изненада? — повтори Габриела, а тъмните и очи весело заблестяха. — Само преди два дни тук навсякъде беше пълно с работници и нямаше нито една маса. Тази вечер, когато се върне, ще завари всичко на мястото си. Леглото ще бъде оправено за лягаме, а върху кухненската маса, постлана е ленена покривка, дори ще има запалени свещи. Той няма да повярва на очите си!
— Надявам се да се окажеш права — отвърна Кати. — Казвах му, че неговата къща ще бъде хубава, но той не ми вярваше.
— Хубава? — Габриела тръсна глава, взе чантата си и се отправи към вратата. — Тя е прекрасна! Имаш качествата на професионален декоратор, Кати.
Кати я погледна. Помисли си за стотиците километри, които бяха пропътували заедно, за бясното обикаляне из магазините, за уморителното ровене из купищата стоки в търсене на най-доброто… Нито за миг през всичкото това време настроението на Габриела не беше помръкнало, нито беше намаляло желанието й да й помогне.
Кати почувства, че я изпълва дълбоко чувство на обич и признателност.
— Ти пък си истинска приятелка, Габи.
Лицето на Габриела светна в мила усмивка.
— Нали е странно това привличане между нас? Познаваме се едва от единадесет дни, а за мен си като истинска сестра.
Двете жени, изпили бутилка вино, докато работеха, си размениха нежни усмивки. Лицата им бяха поруменели от виното и задоволството от добре свършената работа. Габриела натисна дръжката на бравата и излезе навън.
Кати вдигна чашата й от масата, изпи последната глътка вино от своята и погледна часовника си. Беше пет часът. Предишната вечер беше накарала Рамон да й обещае, че ще се върне в къщата веднага след работа, което означаваше, че любимият й можеше да пристигне всеки момент. Тя отиде в кухнята, изми двете чаши и ги сложи върху новия кухненски плот. Щяха да са готови, когато Рамон си дойдеше.
Тананикайки си, тя отвори кухненския шкаф и извади нова бутилка вино. Всъщност беше прекалила с виното, призна пред себе си тя. Настроението й беше приповдигнато. Но пък поводът си заслужаваше.
Хвърли поглед на кухнята — уютна и създаваща настроение, точно както беше обещала на Рамон. Стените бяха покрити с тапети в яркозелено и бяло. До едната стена беше разположена цяла колекция от ракитови кошници от всякакъв вид и размер. Беше ги взела на една стотна от цената, която щяха да имат в Щатите. Всички шкафове бяха боядисани в бяло и чудесно подхождаха на тапетите.
Излезе от кухнята и тръгна от стая в стая. В спалнята се задържа по-дълго. Поглади с длан ръчно изработената покривка на леглото. Беше ушита от разноцветни парчета плат, всички в златистокафяви тонове. На широкия прозорец висяха завеси с цвят на старо злато, хармониращи с тъмнокафявия скрин и таблите на леглото. Плътният златист килим покриваше част от облицования с дъбов паркет под. Кати оправи гънките на завесите и реши, че стаята е прекрасна.
И много подходяща за мъж.
Тя прогони неканената мисъл и се върна във всекидневната. Беше похарчила около три хиляди долара от своите пари, но определено си струваше. Диванът беше разположен срещу двата стола, с които вървеше в комплект. Полираният под беше постлан с бежов килим. Най-голямата екстравагантност в тази стая беше инкрустираната маса за кафе, украсена с тънка месингова лента. Щом я видя, Кати разбра, че не може да й устои, както не можа да устои и на масичката с нощната лампа, поставена между двата стола. Дали пък тази старинна лампа не беше най-екстравагантното нещо в цялото жилище? Нямаше значение. С високите си прозорци, бежовите завеси и красивите мебели стаята беше много уютна.