И напомняща за мъжко присъствие, отново си помисли тя.
Кати отново отблъсна тази мисъл и се запъти към банята, за да се измие и среши. Взря се в огледалото и установи, че очите й блестят от нетърпение. Дали пък не беше от изпитото вино.
Може би банята беше прекалено модерна? Стените бяха снежнобели. Черните и червените кърпи създаваха контраст, но ако Рамон почувстваше умора от тях, можеше спокойно да смени цвета им и тогава банята щеше да добие съвсем различен вид. Погали една червена кърпа, после я метна върху черната. Останалите хавлиени кърпи вероятно вече бяха пристигнали в магазина. След срещата си с падре Грегорио щеше да се отбие да ги вземе.
Хвърли последен поглед на банята. Може и да беше модернистична в сравнение с останалите помещения в къщата, но определено създаваше настроение.
И подхождаше напълно за мъж.
Накрая се видя принудена да признае пред себе си този факт, но ако беше така, тогава Рамон със сигурност щеше да остане във възторг. Той беше олицетворение на мъжествеността.
Приближи се до масата във всекидневната и започна да подрежда ярките жълти и оранжеви цветя във вазата.
Ролс-ройсът спря в началото на алеята. Рамон се зачуди дали да не помоли Гарсия да го закара до входа на къщата. Нямаше търпение да види Кати й не му се искаше да си губи времето, за да извърви пеша пътеката. От друга страна, ако тя узнаеше, че всеки ден шофьорът го води и го връща от работа с колата, щеше да започне да задава въпроси, на които той или нямаше да отговори, или щеше да отвърне с лъжи. Досега беше отбягвал да дава конкретни обяснения, но никога не я беше лъгал.
— Чакай ме утре сутринта на обичайното място — нареди той на Гарсия и слезе от колата, без да дочака отговор. Знаеше, че може да разчита на възрастния шофьор. Въпреки че вече не получаваше заплата, Гарсия настояваше да вози Рамон.
— Ние с теб сме били заедно прекалено дълго време — беше казал в деня, в който беше посрещнал него и Кати на летището в Сан Хуан. — Докато тази кола не бъде продадена, ще правя за теб това, което винаги съм правил.
Рамон се заизкачва по пътеката, изпълнен с благодарност и угризения към този човек. Ако се наложеше, Гарсия щеше да го чака с колата, докато той извършва, да речем, банков обир. Сега, след двадесет години вярна служба Рамон можеше да му предложи единствено блестяща препоръка. Би искал да направи за стареца много повече от това. Той го заслужаваше.
Пред входа на къщата се спря като закован. Всичките му тревоги и грижи отлетяха. Вътре го очакваше Кати. През окъпания от слънцето прозорец ясно я виждаше как се навежда над някаква ваза с цветя.
По вените му плъзна топлина. Колко странно — той, който доскоро беше един от най-богатите мъже в света, никога не беше изпитвал сладкото чувства да се прибира след работа у дома. Беше притежавал много къщи, апартаменти и вили край морето, но там го посрещаха единствено любовниците му и прислугата. Никога не беше имал усещането за свой собствен дом. Сега за него Кати беше синоним на думата „дом“.
Преди време известни и влиятелни личности се надпреварваха да го канят на гости, а сега най-много да изпитваха съжаление към него за загубеното богатство. Колко глупаво! Той имаше Кати и нейното присъствие го правеше богат. Този прекрасен червенокос ангел с усмихнати сини очи щеше да роди и отгледа децата му, щеше да споделя дните и нощите му. Тя олицетворяваше всичко, което му беше липсвало в досегашния му живот.
Пристъпи във всекидневната. Устните му тихо прошепнаха:
— Обичам те, Кати.
Тя се извърна и усмивка озари лицето й:
— Е? Какво ще кажеш? — В очите й се четеше нетърпеливо очакване.
Рамон разбра, че го е чула, и сърцето му болезнено се сви.
— Мисля, че си прекрасна — отвърна и погледът му се плъзна по зелената й блузка и по късите панталонки, разкриващи дългите й стройни крака.
Кати нетърпеливо изви очи към тавана.
— Не за мен, за къщата, за мебелите, за всичко…
За пръв път очите му се отместиха от Кати. Това, което видя, го накара да зяпне от изненада.
— Как си успяла да купиш всичко това с парите, които ти дадох? Никога не съм мислил, че ще ти стигнат за всичко, и смятах да ти дам още, когато каза, че тръгваш на покупки!
Лицето й помръкна.
— Не ти ли харесва?
— Дали ми харесва? Аз дори не съм огледал както трябва. Но как…
— Престани да мислиш за парите. Казах ти, че съм специалист по изгодните сделки.
Хвана го под ръка и го поведе от стая в стая.
Реакцията му я озадачи. Мислеше, че къщата ще му достави удоволствие и като че наистина беше така, но все пак нещо го тревожеше.