— Би могло да се нарече лъжа — признах, — технически погледнато. — Укорителният й поглед ме накара припряно да добавя. — Технически погледнато, не е истина.
— Защо я заблуждаваш, скъпа? — попита Бронуен. — Ще се наложи да си поръчваш обаждания по телефона и сама да си изпращаш цветя.
— Самодоволната усмивка на Гейл адски ме дразнеше — отвърнах аз. Реших да премълча за обяснението си в любов към господин Брайнс. Засега.
— Тя ще те провери — предупреди ме Кийша. — Ще се наложи да му кажеш.
Това бе тъжната истина. В каква каша се бях забъркала.
— Най-добре е да си намериш приятел — предложи Бронуен. — Този път истински.
Мразя, когато ми дават такъв съвет. «Намери си приятел». Как, по дяволите? Къде? Не можех да отида на щанда за мъже в супермаркета и просто да си избера един, въпреки всички глупави статии, чиито автори твърдят, че баровете за самотници са като сергии, отрупани със свежа стока. А опасността от СПИН? А вероятността да попадна на някой извратен тип? Да се опитваш да откриеш свестен мъж в нощен клуб, е като да търсиш добър играч в английския отбор по крикет. В района на «Йънгър» не гъмжеше от расови мъжкари, ако не се брояха младите симпатяги, които наминаваха да видят Гордън.
Сигурно гейовете притежават някаква особена дарба. Гордън дори не бе привлекателен, а имаше повече обожатели от Патси Кенсит на рок фестивал.
Докато жените не бива да забравят за фактора външност, а аз изглеждах ужасно. (Споменах ли вече за това?)
— Точно така, ние ще ти помогнем — въодушевено каза Кийша. Толкова въодушевено, че ме накара да осъзная колко отчаяна й се струвам. — Ще направим купон. Познавам много…
— Престанете — възразих… — Не сте ли чели «Дневникът на Бриджит Джоунс»? Не знаете ли кармичния закон за купоните? Всичко лошо, което може да се случи, се случва, при това пред очите на много хора. Не искам да разлея сок от касис върху бялата си рокля или по погрешка да сложа сол в крема «Брюле».
— Какъв крем «Брюле»? — попита Кийша.
— Каква бяла рокля? — попита Бронуен.
И двете бяха решили да се правят на наивни. Ха! За каква ме вземаха всички? Този път нямаше да се хвана на номера.
Легнах си рано, за да се опитам да заспя, преди Гейл да се прибере. Нямах шанс. Надигах се, отново лягах, броях овце или бившите приятелки на Шеймъс Мейън, но в един без петнадесет все още бях будна и нямаше начин да не позная звънливия момичешки смях на Гейл и тихия глас на Том, който се стараеше да не ни събуди. Поговориха си на вратата, но той не влезе.
Това не ме накара да се почувствам по-добре. Захапах възглавницата, за да не чуе Гейл, че ридая.
Казах на Гордън за малката си измама още когато пристигнах на работа следващата сутрин.
— Господи — подигравателно промърмори той. — Наистина сме отчаяни, а?
— Ще ми помогнеш ли? Искам да кажа, ако се наложи? — попитах го с умоляващ тон.
Хвърли ми смразяващ поглед.
— Дума да не става, ще съсипеш репутацията ми.
Зазвуча монотонната мелодия на телефона. Откакто го бе купил, Гордън му се радваше, сякаш бе техническото чудо на века. На мен ми напомняше за звънците за врата, които засвирват музикалната тема от «Срещи», когато ги натиснеш.
— Галерия «Йънгър», ало. О, здравейте, господин Дръмънд — каза той. Панически започнах да му давам знаци да каже, че ме няма. — О, да, моята сладурана е тук. За теб е, скъпа, обажда се Том.
— А… здрасти, Том — едва промълвих аз и се изчервих от срам. Слава богу, че все още малцина използват видеотелефони. Никоя жена не би оцеляла и седмица, ако трябва да бъде с безупречна прическа и грим двадесет и четири часа седем дни в седмицата.
— Приключвай бързо, скъпа — извика Гордън. — Знаеш, че мразя да разговаряш с други мъже.
— Гордън ми се струва доста ревнив — нехайно каза Том.
— О, истински маниак е, не зная как го търпя — отвърнах и изстрелях стотици куршуми с въображаем пистолет, за да накарам Гордън да се оттегли.
— Помисли ли си какво би могла да ми предложиш за фоайето? Трябват ми няколко неща. Изглежда твърде пусто.
Прехапах устни. Имаше предостатъчно посредствени творби, но знаех, че Том може да си позволи нещо доста по-стойностно. Просто бе решил да ми се подмаже заради Гейл.
— Казах ти, няма нищо подходящо за теб — напомних му.
— Е, все пак ще намина да поразгледам. Хайде, Алекс, не бива да лишаваш гаджето си от възможност за продажба — настоя Том.
— Не можеш ли да потърсиш другаде?
— Ако не те познавах, щях да си помисля, че си твърде неучтива с клиентите. Какво има, мислиш, че не съм подходящ за сестра ти ли? — спокойно попита Том.