— Ще спра такси — предложи Том, отвори вратата и кавалерски я придружи до тротоара. Гледах го, докато махна на една кола и помогна на майка ми да се настани на седалката. После даде на шофьора двадесетачка. Господи, безспорно бе истински джентълмен.
Потръпнах. По-лошо би било единствено майка ми да пристигне с чанти, пълни с дрехи, купени от «Кънтри Кежуълс», и да ме накара да пробвам тоалетите един по един. Почти съчувствах на Гейл. Том определено не би искал да бъде свързан с това.
Върна се, преди да успея да предупредя Гордън, че трябва да се преструва, че сме гаджета, и да престане да го зяпа като изгладнял лабрадор пържола.
— Майка ти изглежда добре за годините си — учтиво отбеляза Том.
— Хм — промърморих аз, все още пламнала от срам. — Да ти покажа ли няколко статуетки?
— Разбира се.
Том изгледа Гордън с презрение и дръзко целунах мнимия си приятел по бузата.
— Алекс е безценно съкровище — въздъхна Гордън — за галерията, господин Дръмънд.
— Радвам се, че се занимавате с нещо, което ви доставя удоволствие — каза Том. — Слушайте, тук има доста неща, които ми се струват подходящи, така че ще бъде нужно време, за да може Алекс да ми покаже всичко.
— Елате на следващото представяне на творби в тесен кръг — разпалено заговори Гордън. — Този път Алекс ще бъде домакинята. В неделя!
Това бе новина за мен.
— Чудесно, с удоволствие — равнодушно отвърна Том.
— Доведете и приятелката си — добави Гордън. — Ще бъде нещо като двойна среща.
Тридесет и първа глава
— Няма да се справя — мрачно казах аз.
Гордън бе непреклонен.
— Ще се справиш, скъпа. Нека те види в целия ти блясък. Помисли си колко по-хубаво ще ти се струва всичко.
Грабнах пантерата си и едва се довлякох до дома. Защо, когато сърцето ти е разбито, всички настояват да бъдеш силна?
Не исках да блестя. Не исках и да се преструвам, че не ми пука. Все пак се прибрах.
Гейл си дойде късно, с нов копринен шал.
— Изненадах Том на работата му и го придумах да излезем по магазините — похвали се тя. — Бях толкова възхитена от това, че той ми го купи.
— Късметлийка — каза Бронуен и огледа шала, явно впечатлена.
Гейл тръсна русите си коси.
— Не е късмет, а съдба. Трябва му точно жена като мен. Нямам търпение да се преместя в «Карфор», напълно ще преобразя къщата. Онези стари гоблени и решетки от ковано желязо ще изчезнат, ще съборя няколко стени и ще се получи страхотно пространство. Всички стаи, боядисани в бяло, хромови мебели…
— Мисля, че сградата е ценно архитектурно наследство и подобни промени не са позволени.
Гейл се нацупи.
— Е, Том ще издейства разрешение.
— Няма да се съгласи. Той обича «Карфор» — изтъкнах.
Гейл се приближи с гневна походка.
— Откъде знаеш?
Свих рамене.
— Доста дълго бяхме приятели.
— Е, добре — извика тя с пискливия си глас. — Била си негова приятелка, но аз съм нещо повече. Знаеш ли, Том харесва женствени жени.
— И мама ми го напомни — съгласих се аз.
Гейл сякаш не ме чу. Малкото й лице бе поруменяло.
— Зная, че днес Том се е отбил в магазина ти — продължи тя. Бронуен и Кийша бяха наострили уши в очакване на разпра между сестри. — Просто търси нещо за украса на офиса си, не си въобразявай, че е имало друга причина. Иска…
— Статуетки за фоайето.
— Ако се държи любезно с теб, то е просто защото се старае да ме впечатли. — Нервно пъхна шала под носа ми. — Това струва шестстотин лири, Алекс. Луд е по мен.
— Очевидно е — промърморих.
— Просто те предупреждавам — заключи тя. Изгледах я с недоумение.
— За какво?
Гейл се намръщи.
— Да стоиш далеч от гаджето ми. Всички знаем, че безсрамно спиш с чужди мъже, с Том си поговорихме за историята ти с Шеймъс.
Изчервих се.
— Какво?
— Е, казах му истината. Както и да е, стой далеч от него.
Закрачи към банята, преди да успея да кажа дума.
— Щом ревнува, значи е несигурна — отбеляза Кийша. — Но ти не би се опитала да прелъстиш гаджето на сестра си, нали, Алекс?
Не казах нищо. Хромови мебели и бели стени? Уби ме. Гейл бе ужасно неподходяща за Том, въпреки че изглеждаше като нежно цвете. Такава жена ли търсеше той? Явно да. Не можех да сторя друго, освен да грабна шала на Гейл и да издухам носа си в него, което накара Бронуен да избухне в истеричен смях.
— Хайде — настоя Кийша, — да излезем да се напием.
Заключих стаята си, в случай че на Гейл й хрумне да ми отмъщава за нещо, и отидохме в «Рат енд Перът» в Кемдън и поръчахме по два коктейла.