— Откъде й хрумна, че ще се опиташ да й отмъкнеш Том? — зачуди се Кийша. — Ти не можеш да го понасяш. Честно казано, струва ми се, че наистина е луд по Гейл, щом заради нея е готов да си купи нещо от твоя магазин.
— Може би просто е наминал да ме види — плахо предположих, когато алкохолът ми вдъхна кураж. — Може би иска да заровим томахавката.
Кийша се засмя и пусна песен на Мери Джей Блайдж.
— По-скоро би я забил в гърба или главата ти — възрази тя, когато се върна.
— Какво искаш да кажеш? Не е възможно все още да ми се сърди.
— Не знаеш ли за парите? — Доловила недоумението ми, Кийша повдигна вежди. — Господи, Гейл не ти ли каза защо Снежанка не се върна? Том я е намерил и й е платил да се разкара. Казал й, че дори и да се омъжи за брат му, той ще се разведе с нея веднага щом узнае истината и за да избегне скандала, й дал пари да замине в чужбина за шест месеца. Чарли бил съсипан, едва не потънал в земята от срам. Разхленчил се пред Елън и се венчали без много шум, най-сетне щастливи. Част от сделката била Снежанка да се изнесе от апартамента тук. Досега се питахме защо го е направил, но явно е искал да защити Гейл.
Вече с мъка преглъщах питието.
— Колко пари? — попитах.
— Трябвало е да остане тайна — провлачено каза Кийша. — Гейл разбрала, защото преровила писмата му.
Побиха ме хладни тръпки.
— Колко пари? — повторих.
— Седемстотин и петдесет хиляди — отвърна Кийша.
«Господи. Седемстотин и петдесет хиляди лири!»
— Алекс, защо пъхтиш така? Алекс, поеми си дъх като хората! Извинете, може ли чаша вода?
Таксито забръмча по улиците на Северен Лондон, пълни с пияни компании. В петък вечер тук е като в пиковия час в района на «Пикадили». Гъмжи от техно маниаци и японски туристи със светлоотразителии раници, които се озъртат за братята Галахър.
Затворих очи и се опитах да потисна световъртежа. Том бе похарчил толкова пари и все още излизаше с Гейл? «Нямам вина, нямам вина», отчаяно си напомнях. Не аз бях проститутка, не носех отговорност за поведението на Снежанка…
Но се чувствах гузна. Аз я бях довела, поне така изглеждаше, и не бях сторила нищо, за да й попреча. Том имаше пари, всички знаехме, но все пак бе пожертвал голяма част от банковата си сметка.
А не ме обвиняваше. Не бе казал нито дума. Ако Гейл не си бе пъхала носа в кореспонденцията му, никога нямаше да разберем какво е направил.
Постъпката му ме накара да преливам от обич. Беше толкова мило, толкова щедро. Сякаш фактът, че бях най-лошата гостенка в историята на гостуването, нямаше значение за него. Том бе толкова галантен.
Представих си как кара танк, както онази кола на връщане от Глостър. Всеки път, когато затворех очи, сякаш го виждах като офицер, с униформа. Би могъл да повали Шеймъс на земята само с леко духване, ако се изпречеше на пътя му.
Винаги бях търсила чувствителен, поетичен тип. Какво ме привличаше в този набит мъжага от богато семейство?
А сега Гейл искаше да се омъжи за него и да превърне прекрасния му стар дом в пост модернистичен хангар. Добре че не взех приказките й насериозно, иначе бих се побъркала.
Когато се върнахме у дома, на масата в кухнята имаше писмо. Кийша надникна в стаята на Гейл и видя, че гардеробът й е празен, а пухкавите плюшени мечета са изчезнали.
— Изнесла се е, изнесла се е — извика тя и радостно заръкопляска. — Супер, звучи като песен от шоуто на Рики Лейк.
Разкъсах плика.
«Глупава гъско…» Гъска? Напълно в стила на Гейл е да ме нарече «шибана кучко», но явно се бе изплашила, че ще покажа бележката на «Томи» и ще бъде разкрита пред него като жена, която ругае, «…как можа да сториш това с прекрасния ми подарък от Томи? Само защото си жалка стара мома, искаш да провалиш щастието на други двойки. Е, не на мен тези номера. Отивам да живея с Томи».
— Дали «Томи» знае за това? — засмя се Кийша. — Дано не го завари в леглото с някоя прислужница, когато пристигне с куфара си.
Представих си как крехките рамене на Гейл се тресат от престорени ридания, докато умолява Том да остане да пренощува при него, а всъщност планът й с да се установи там за цял живот. Той би се зарадвал да я види, а аз й бях осигурила идеален повод.
Хрумна ми нещо още по-лошо — как Гейл заплаква на силното му рамо като безпомощно дете, изкарва ме коравосърдечна кучка, а той изтрива сълзите й с целувка и я отнася на ръце в спалнята си.
— Няма такава вероятност — казах аз и се опитах да скрия, че ръцете ми треперят, докато оставях листа.
— Браво, Алекс, печелиш наградата «Съквартирантка на годината» — заяви Кийша, замаяна от алкохола. — Гейл се разкара и ти спести преструвките пред Том.