С нетърпение очаквах вечерта. Едва бях измолила от управителя на ресторанта резервация между шест и десет и тридесет. Отначало бе готов да ме отреже, както би постъпила Кийша, ако някой искаше от нея да посегне към собствената си банкова сметка, но когато в отчаянието си споменах името на Шеймъс, веднага като по чудо изникна отменена резервация.
Развълнувах се при мисълта, че ще вечерям там с мъж, чието име всеки ден действа като думата «Сезам».
Четиридесет минути търсих къде да паркирам в Ковънт Гардън. Тъкмо започвах да си фантазирам, че карам танк «Шърмън» с дипломатически номера, на който БМВ-тата веднага биха сторили път, когато надменна блондинка с бентли потегли от удобното място точно пред мен.
— Да сте жива и здрава — извиках и енергично размахах ръка през замърсения прозорец на очуканото си мини.
Елегантната блондинка се обърна назад и ехидно ми се усмихна. Сърцето ми се сви. Беше Снежанка.
— Скъпа — каза тя и спря до мен. — Тъкмо взех някои неща за Бронуен и Кийша и ще се прибирам.
Видях ламинираните карти с надпис «Пълен достъп» върху таблото й и бяла рекламна торбичка на «Прада». Колата й изглеждаше безупречно и отвътре, и отвън. Почувствах се ужасно засрамена заради своята евтина трошка.
— А за мен нищо ли няма? — попитах.
— Хм — кимна тя. — Кутия овлажняващ крем «Ла Прер».
Струваше около сто лири. Ползваха го героините от романите на Джаки Колинс. Усмихнах се в знак на благодарност, доколкото можех. Нямаше нужда да бъда злобна, щом тя не се държеше така.
— Най-доброто средство против стареене. Дано ти помогне — язвително добави Снежанка. — О, това костюмите на шефа ти ли са? Що за откачалник е да кара секретарката си да ги взема от химическо? Следващия път ще поиска да поръчаш цветя за всичките му приятелки.
— Нямам нищо против да ги взема.
— Очевидно… вятър те вее на бял кон, Алекс. О — кокетно погледна часовника си «Картие», — трябва да тръгвам. Имам среща с един приятел в Найтсбридж.
— Познавам ли го?
Оливия ме погледна с присвити очи изпод намазани с тъмносиня спирала мигли и тихо се засмя.
— Едва ли, скъпа, освен ако не ходиш често в Персийския залив… — След това внезапно изправи гръб, измърка: — Чао! — и уверено продължи.
Против стареене? Господи, бях едва на двадесет и седем. Надникнах в огледалото за задно виждане, за да проверя дали около очите ми не са се появили бръчки, но стъклото бе твърде прашно, за да различа нещо. «Много важно», казах си, когато скочих от колата и грабнах костюмите. Имаше толкова по-възрастни жени, които изглеждаха зашеметяващо. Синди Крауфорд. Шарън Стоун. А… Хелън Мирън. Но кога бяха отлетели годините? Сякаш бяха изтекли под краката ми, докато чаках на кръстовище да светне зелено. Струваше ми се, че вчера все още бях в «Оксфорд», изпълнена с бунтарски огън и се напивах с портвайна на Том Дръмънд…
Отърсих се от спомените, в които се бях унесла, когато стигнах до «Айви». Как можех да се чувствам потисната точно сега? Щях да вечерям с Шеймъс Мейън.
— Резервация за двама на името на господин Мейън — самоуверено съобщих на сервитьора. Навярно бях страхотна гледка с шестте закачалки, които висяха на единия ми показалец. За секунда през съзнанието ми преминаха поредица ужасяващи мисли. А ако бе отменил резервацията? Ако не ми позволяха да вляза с тези тъмни найлонови калъфи? Ако закъснееше с часове и се наложеше да седя сама на масата, въртейки сламка и опитвайки се да избягвам погледите на другите посетители, изпълнени със съжаление към момичето, на което очевидно са вързали тенекия? Не се и съмнявах, че сред тях ще бъдат Мел Гибсън и Ричард Гиър.
— Да, госпожице. Господин Мейън вече е тук — каза сервитьорът.
Облекчението нахлу в мен като сладостна вълна. Шумно въздъхнах.
— Бихте ли отнесли тези костюми до гардероба?
— Разбира се, госпожице. — Без да трепне, ги подаде на един помощник-келнер. — Ще ви придружа до масата.
Шеймъс седеше сам в едно сепаре, полускрит зад огромен букет цветя. Когато се приближих, скочи на крака, побърза да отпрати сервитьора и ми помогна да се настаня. Плъзна поглед по тялото ми. Надявах се бледорозовата копринена рокля, която си бях купила час по-рано от «Уисълз» за доста по-голяма сума, отколкото можех да си позволя, да му хареса.
— Дано не си ме чакал твърде дълго — запелтечих.
— И аз току-що пристигнах. Господи, каква прекрасна рокля, нова ли е?
— Тази? — Енергично поклатих глава. — Имам я от години.
Шеймъс махна на сервитьора.
— Отнесете тези рози. Бледнеят пред красотата на приятелката ми.