Усетих бърз прилив на топлина в бузите. Пламнаха още по-силно след миг, когато забелязах, че от страничния шев на роклята ми стърчи голям етикет с цената. Припряно го дръпнах и отправих молитва Шеймъс да не го е видял, но бе твърде късно. Дългите му пръсти посегнаха и грабнаха етикета от ръката ми, преди да го спра.
— Двеста лири? Аха — съблазнително се засмя той. — Алекс Уайлд, ако не те познавах, щях да си помисля, че се опитваш да ме впечатлиш.
— Жените никога не признават, че са си купили нещо специално за случая — промълвих в отчаян опит да възвърна част от достойнството си.
— Но това, че си решила да си купиш нов тоалет, макар и евтин, ми се струва много мило.
Евтин за него!
— Хм — казах аз и се опитах да тръсна коси, както съветваха в «Правилата» и всички останали наръчници за привличане на мъжкото внимание от деветнадесети век. Почитателка съм на тези книги, въпреки че съдържат някои садистични съвети, например да не приемаш цветя и да не отговаряш на телефонни обаждания, които са приложими само ако получаваш цветя и те търсят по телефона.
Шеймъс се усмихна и бавно ми намигна. Бях като омагьосана. Не знаех дали да изпитвам срам или задоволство. Познато обсебващо чувство на обърканост. Не бях отпила нито глътка вино, а ми се струваше, че вече съм пияна.
— Ще ядем ли? Аз ще поръчам агнешко задушено. Какво ще кажеш за мидите с джинджифил?
— Чудесно — промълвих със сънен глас, въпреки че всъщност не обичах джинджифил.
— И бутилка номер двадесет и осем.
— И едно диетично пепси.
— Не, без диетично пепси — каза Шеймъс и закачливо ми се усмихна, — ще развали вкуса на мидите. Е — отново заговори той, когато сервитьорът се отдалечи, — радвам се да те видя без компютърен екран пред лицето, Алекс. Ти си най-красивото създание в този ресторант.
— Благодаря — отвърнах аз, питайки се дали наскоро е поглеждал в огледало.
— Кой е щастливецът? Не, почакай, нека позная. Астронавт. Испански княз. Мафиотски бос, чиито бодигардове биха прерязали гърлото ти и биха те хвърлили в Темза, ако го зарежеш.
Поклатих глава, широко ухилена. Де да беше така!
— Нямам приятел.
— Нали не си… лесбийка?
— Не! — изчервих се аз.
— Слава богу — каза той и отново ми се усмихна. — Мисълта за това би ме довела до сърдечен удар. Би могла да попаднеш в затвора за убийството на един самотен старец.
— Не си нито самотен, нито стар — едва промълвих. Когато донесоха виното, Шеймъс напълни чашата ми до горе, а в своята наля съвсем малко.
— Няма ли да пиеш?
— Не твърде много. Вреди на паметта, а не искам да забравя една вечер с жена като теб.
— А… може би Джени ще бъде по-добре утре — опитах се да сменя темата. Той просто поддържаше непринуден разговор.
— Е, може би ще дойде на работа, а може би не. Въпросът е — добави, сякаш говореше на малко дете — дали ще издържа още един ден в офиса, измъчван от кафявите ти очи, без да мога да достигна до тях.
Бях така смаяна, че сърцето ми замря, а после запрепуска като расова хрътка. Задъхано промълвих:
— Какво?
Но в този миг сервираха вечерята. Шеймъс дискретно се облегна назад и изчака отново да останем насаме. После се наведе над масата. Изгледа ме похотливо, сякаш имаше рентгенови очи и виждаше през дрехите ми до дантеления ми сутиен «Никърбокс».
— Ти си интелигентна дама и нямаш проблеми със слуха. Защо ме караш да се повтарям?
— Защото си женен — изтъкнах аз. Не добавих: «за секс богиня с тоалети „Диор“».
Шеймъс гневно изсумтя.
— Само на книга. Помежду ни няма нищо. Страстта изчезна, тя мисли само за пазаруване. Според мен, когато страстта угасне, човек е като мъртъв. — Стисна ръката ми. — Без страст нищо в живота няма смисъл.
Кожата ми настръхна при допира му. Бих могла да запаля цигара от искрите в очите му. Господи, беше твърде хубаво, за да е истина.
— Защо не се разведеш?
— Аз? Един добър католик? Майка ми би умряла на място, ако чуе нещо подобно. Освен това… заради децата. Продължението на рода — мрачно каза той. — Не бива да те занимавам с цялата тази меланхолия.
«Занимавай ме, занимавай ме!»
— Нямам нищо против — уверих го аз. Побутнах една мида в чинията си и отпих вино за кураж. Шеймъс се хранеше с апетит и изливаше душата си между големи хапки агнешко.
— През целия си живот съм търсил момиче като теб — разпалено говореше той. Бе удивително. Погледът му ме караше да цъфтя. Сякаш бях единствената жена в ресторанта. Единствената на планетата. Изглеждаше готов да ме изяде жива. — Човек, с когото да мога да разговарям, без да се чувствам виновен или нещастен. Човек, на когото мога да се доверявам и да срещам разбиране. Човек…