Шеймъс ме притегли към себе си и ме целуна. Зная, че тук би трябвало да опиша как безброй фойерверки озаряват небето и светът престава да се върти, но истината е, че започнах да се безпокоя заради бикините си. Бяха чисти, но малко захабени. Шеймъс щеше да ги види. Дали сутринта бях обръснала краката си добре, или бяха останали наболи косъмчета като брадата на Джон Уейн?
— Бих казал, че мисля за същото, за което и ти — прошепна Шеймъс.
Съмнявах се. Освен ако и той отчаяно копнееше за малко гел «Кей Уай». Искам да кажа, бях възбудена… би трябвало да бъда, нали?… но не бях особено готова. Във физическия смисъл. Истината бе, че толкова отдавна не бях правила любов, че вероятно бях хванала паяжини.
— Хайде, скъпа — изкусително прошепна той. — Да не губим повече време в приказки.
Поведе ме към спалнята.
Девета глава
Когато се събудих, не знаех къде се намирам. Бяха ми нужни пет секунди, докато малкият компютър в главата ми обработи информацията от непознатата обстановка — подредена стая, климатик, нови чаршафи, мъж в леглото.
Да. Мъж в леглото. Аз и Шеймъс.
Усетих лека тръпка, когато си спомних всичко. Бяхме се любили. Беше бързо и грубо, но както сам бе казал, той бе самотен мъж, обвързан в един брак без любов. Нищо чудно, че бе толкова нетърпелив. Издавах стонове и въздишки и изглеждаше доволен като наперен петел или някой от гълъбите, които важно крачат през пролетта, издули гърди.
— Беше страхотно — каза той и шумно издиша през носа. — Върхът си, Алекс.
Притегли ме към себе си и ме притисна така силно, сякаш никога нямаше да ме пусне.
— Ммм, беше супер — прошепнах. Не бях свършила, разбира се, но това е нормално за жената, нали? Убедена съм, че читателките на «Мари Клер» и «Козмо» са нимфоманки с различна телесна химия от моята. Когато отчаяно се стремиш да доставиш удоволствие на мъжа, молиш се да не забележи целулита по бедрата и корема ти и се опитваш да мъркаш съблазнително, шансът да свършиш е нищожен. Нула. Истината е следната: царят е гол! Убедена съм, че всички приказки за оргазъм при секс са съвременен мит, като онзи за бурния нощен живот на Лондон, измислен, за да те накара да се чувстваш неадекватна, защото не си част от него.
Но никога не бих признала това пред приятелките си, в случай че все пак има вероятност да греша.
Не съм фригидна. Доста пъти съм изживявала оргазъм. Но когато в стаята няма никой друг.
Разговорите, които момичетата водят на тази тема, издават достатъчно. Първо, всички твърдят, че получават оргазъм още при сваляне на шапка. (Или гащи.) Никоя жена не би признала, че настоящият й партньор не успява да я задоволи. Едва когато той е минало, истината може да излезе наяве. Освен това ставаме откровени по отношение на секса само в присъствието на мъж… Например той казва: «Познавам, когато тя се преструва», и всички жени в компанията избухват в смях. «Да, бе». При въпроса: «Какво означава това?», се чувстват като в капан и са принудени да обяснят, че преструвките са неизменна част от секса. «От уважение към партньора», както веднъж се бе изразила Кийша. Но добавят, че в настоящата си връзка не е нужно да се преструват. Последната реплика е изречена така уверено, че никой не би се усъмнил в искреността им. В края на краищата, няма никаква полза да признаваш пред приятелките си, че нощите със сегашния ти партньор са по-малко вълнуващи от повторението на последния епизод на «Фрейзър».
За мъжете е необяснимо защо една жена спи с някого, щом не получава оргазми. Струва им се безсмислено. Същата логика ги кара да смятат, че смисълът от ходенето на ресторант е човек да се нахрани. Очевидната причина да приемеш покана за вечеря е разговорът и повечето момичета са готови да се тъпчат с хотдог и да се наливат с бира, стига кученцето срещу тях да ги гледа с влажни очи над пластмасовата чаша. А смисълът от секса за жената е после да лежи сгушена до любимия, да заспи омаяна от мириса на тестостерон около себе си, да се събуди преди него, твърде развълнувана, за да спи, и да гледа как първите слънчеви лъчи играят по клепачите му. Не е ли така?
Всъщност темата за оргазмите ме кара да се чувствам неловко. За да ги изживявам, трябва да мисля за ужасни неща. Бих предпочела да умра милион пъти, отколкото Шеймъс да разбере какво мислех, когато се укротих в леглото до него.
Както и да е, продължавам нататък…
На сутринта той лежеше до мен, красив като крал на елфите — с тъмните си къдрави коси и гъсти черни мигли. Докато ги съзерцавах, очите му изведнъж се отвориха и втренчиха поглед в мен. На чувствените му устни се появи най-чаровната усмивка на света, пред да извика: