— Господи! Колко е часът? Шест и половина!
Лицето ми помръкна. Шеймъс скочи от леглото и леко ме целуна.
— Извинявай, скъпа, не исках да те стресна. Нали мога пръв да взема душ? Най-добре е да тръгна преди теб. Нали не искаш злите езици в онова гнездо на усойници да заговорят?
— Разбира се — припряно отвърнах. «Действай бързо. Мъжете не обичат жени, които се разтакават». Вече бях научила това. — Побързай. И аз не искам да закъснея.
Усмихна ми се одобрително и се отправи към банята.
— Добре че взе костюмите ми, Алекс Уайлд. Иначе щях да отида на работа вмирисан на твоя парфюм.
Затръшна вратата на душ кабината.
Седнах на леглото и се запитах какво не ми харесва в тази картина. Разбира се, че и двамата трябваше да се приготвим за работа, не можехме да отидем на разходка в Хайд Парк и да храним патиците. Не беше най-великият филмов момент на всички времена, сцената от «Хубава жена», в която Едуард се навежда над Вивиан, размахва платинена карта «Америкън Експрес» пред лицето й и казва: «Събуди се! Време е за пазаруване!» Не, Шеймъс бе велик търговец, а пазарът не чакаше никого.
Връхлетя ме ужасяваща мисъл, като мокър парцал хвърлен в лицето ми.
Розовата ми рокля от «Уисълз» лежеше смачкана на пода. За разлика от Шеймъс, аз нямах дрехи, току-що взети от химическо чистене, за да реша проблема с облеклото.
— Шеймъс! — извиках през ключалката на банята.
— Под душа съм, скъпа — отвърна той с раздразнение.
— Трябва да отскоча до вкъщи. Нямам дрехи — изкрещях.
Водата престана да шурти и Шеймъс подаде мократа си глава. От тъмните му къдрици се стичаха струйки и бе невероятно сладък, като бебе видра с лъскава козина.
— Тичай — шеговито каза той. — Иначе доста ще закъснееш.
Наведе се и ме изпрати с влажна целувка по бузата.
Нахлузих розовата рокля и хукнах към вратата. За щастие, отвън имаше такси, довършващо нощната смяна. Как да чакам на метростанцията с тоалета, който очевидно бях носила снощи? Бях в паника и не можех да мисля за нищо друго, освен час по-скоро да се добера до квартирата си. Качих се на задната седалка и нервно опрях ръце на облегалката на шофьора, сякаш така щях да го накарам да кара по-бързо. Не се осмелих да кажа нищо, защото човекът явно не бе в настроение и щеше нарочно да започне да се бави само за да ме дразни. «Какво да облека? Синия костюм?» Беше твърде секси. «Нещо много старомодно», реших. Надникнах в огледалото за задно виждане. Зачервени очи, заплетени коси, тъмни торбички, големи колкото пазарски чанти. Мамка му. Нямах време дори за душ, камо ли да взема скапаната си кола от Ковънт Гардън.
Пъхнах няколко банкноти в ръката на щастливеца, изтичах нагоре по стълбите, прескачайки по три стъпала, и бях пресрещната от Гейл, облечена с прилепнала памучна рокля, секси като момиче от реклама в «Тимотей».
— Изглеждаш ужасно — бе любезният й поздрав.
— Здрасти — каза Кийша, която седеше сгушена на дивана и гледаше «Закуска в леглото». — Някой е имал късмет снощи, а?
— Голям купон в службата. Женска компания — излъгах. Нещо ме възпираше да им разкажа всичко. Предчувствах, че Кийша няма да ме разбере.
— Сигурно — промърмори тя.
— Секс, секс, секс — пееше Бронуен, закопавайки «Бийтълс». — Всичко, от което се нуждаеш, е секс.
Втурнах се в спалнята си, затръшнах вратата и се преоблякох. Трябваше да взема спешни мерки: силен грим, приглаждане на мазните коси — защо не бях мюсюлманка, ако увиех главата си в хубава бяла забрадка, дали щяха да повярват, че съм приела исляма? — и половин флакон «Дюн» за свежест, който да заличи миризмата, издаваща, че съм прекарала нощта с мъж и не съм имала време да се изкъпя.
Защо ли ми се плачеше?
Бях обсебена от тази мисъл през целия път до работа. Шеймъс се бе държал чудесно, нали? Беше ме целунал сутринта. За друго нямаше време, но все пак бях разстроена. Дори не бе предложил едно бързо. И бе влязъл пръв под душа. Явно не му пукаше за мен.
— ВМСМ, ВМСМ — промърморих под носа си. — Всички мъже са шибани мръсници.
А ако ме смяташе за пълна скръб? Дебела? Студена? Неподдържана? Недостатъците ми бяха безброй. Сърдех се на Шеймъс, но не можех да спра да мисля, че причината е у мен.
Преминах през вратите на сградата с гневна походка.
— Неприятности с мъж? — тържествувайки попита жената на рецепцията.
Не й обърнах внимание и хукнах по стълбите. Джени се бе върнала и на бюрото ми ме очакваше огромен куп папки.
— Оздравяла си — глуповато казах аз.
— Закъсняваш — изтъкна тя. — Изглеждаш уморена. Дано не си вършила щуротии снощи.