— Нещо подобно. Говорехме си за месечния си цикъл и за преждевременната еякулация — изръмжах.
Дик пребледня, а Брон ми хвърли умоляващ поглед.
— Хайде, Брон — промърмори той, — Алекс отново започва да се заяжда. Нищо чудно, че си нямаш гадже.
— Тук грешиш. Освен това мъж, който се плаши от заяжданията на една жена, не е никакъв мъж! — извиках след тях, но Дик и Брон вече бяха навлезли сред тълпата.
— Пак ли си сама? — Репликата бе на Гейл, която пристъпваше, хванала под ръка грубоватия Тони. Лицето му ми се струваше все по-румено. — Трябва да бъдеш по-общителна.
Ядосана, че ме бе видяла сама, си проправих път между хората, за да търся Кийша. Открих я след десет секунди с цигара в ръка под гирлянд от златисти камбанки.
Изглеждаше разстроена. Е, човек, който не я познава, би казал, че просто е леко раздразнена, но за мен бе очевидно, че има сериозен проблем.
— Какво ги прихваща тези мъже?
— Защо не попиташ нещо по-просто, например каква е рецептата за световен мир? — отбелязах.
— Онзи тъпак Ленъкс. Настоява да се пренеса при него.
— Голям отворко.
— Не, Алекс, ето как стоят нещата. Казва, че не може да търпи това, че спя с други. Иска да се виждаме по-често.
— Просто му обясни, че не си готова за обвързване.
— Точно това направих. Отговори, че щом не ми е достатъчен, най-добре е да се разкарам.
— Колко поетично. Слушай, Кийша…
— Не искам да говоря за това. Искам само да разбера защо не могат просто да се носят по течението. Мъжете целят да те хванат в капан, всичко или нищо.
Поклати красивата си глава и гневно се отправи към изхода. Въздъхнах, но не я последвах. Мразеше край нея да има хора, когато е в такова настроение.
Снежанка застана до мен.
— Скъпа! Видя ли кой е тук? Шеймъс Мейън!
— Така ли?
Засиях като коледните светлини на «Оксфорд Стрийт».
— Да — замърка тя, — ето го там. Целува жена си. Нали са най-сладката двойка?
Единадесета глава
Не изпаднах в паника.
Поне в първите тридесет секунди.
Останах спокойна. «Не реагирай твърде бурно — казах си. — Не реагирай по никакъв начин. Така ще доставиш удоволствие на русокосата вещица».
— Сигурно си се припознала — колебливо казах аз.
— Не. — Снежанка повдигна вежди. Запитах се дали знае. Не й бях казала, но Гейл душеше след нея като кученце.
— Шеймъс е в Париж — заявих. — Има важна среща.
— Явно не е толкова важна, колкото да лъска сливиците на жена си с език — продължи да чурулика Снежанка. — Прелестното създание със сребристия костюм «Прада» определено е Долорес, бих я познала навсякъде. Голяма сладурана. Казаха ми, че мъжът с нея е съпругът й.
— Не е възможно. Сигурно има любовник — запелтечих.
Снежанка се засмя.
— Слез на земята, Алекс! Едва ли би се целувала с друг мъж пред очите на цял Лондон.
— Какво? — извиках.
— Пред целия град, скъпа! Не, това е съпружеска целувка, нали е вълнуващо да видиш, че при някои двойки страстта не угасва и след като минат през олтара.
— Как изглежда той?
— Хм… слаб, с къдрава черна коса. Не мога да видя лицето му, защото Долорес го закрива. Елегантен тъмно кафяв костюм, вероятно «Осуалд Боутинг». Явно си пада малко конте…
— Шеймъс не е конте — прекъснах я аз, обзета от страх, защото описанието твърде много напомняше за него.
— Ела да ги видиш. Ти ще ми кажеш — засмя се Снежанка. — Ако Долорес има любовник, това ще бъде истинска сензация!
За секунда страхът бе изместен от отчаяна надежда. Шеймъс ми се бе заклел, че заминава за Париж, след като през цялата седмица го бях молила да излезем заедно тази вечер. А Долорес да се целува с друг мъж пред камерите… Господи! Това бе основание за раз…
Застинах. Човек не се развеждаше заради целувки с брачния си партньор.
Долорес и Шеймъс бяха точно пред мен. Тя блестеше със съвършения си сребрист тоалет като морска сирена с изваяно тяло. А Шеймъс, моят Шеймъс, любовта на живота ми, спасителят ми, бе впил устни в нейните. С едната си ръка милваше талията й, а другата плъзгаше по стегнатия й задник. Телата им бяха така преплетени, сякаш бяха сиамски близнаци.
— Е? — ехидно попита Снежанка.
— Хм, да. — Удивително бе, че гласът ми може да звучи нормално, когато умът ми е блокирал. — Това е шефът.
Шеймъс се отдели от Долорес само за миг, колкото да си поеме дъх. С жест, от който всичко в мен се преобърна, обхвана главата й и платиненорусите й къдрици се разпиляха върху пръстите му, докато докосваше устните й с кратки нежни целувки.