— Няма ли да отиде в полицията?
— Сигурно се шегуваш. Едва не се подмокри, беше толкова изплашен. А и Рашид беше с ръкавици. Нищо не може да докаже. На излизане стисна ръката му до посиняване и го накара да скимти. — Кийша се усмихваше с огромно задоволство. — Казах му, че Бронуен наистина е фригидна, иначе не би го търпяла, защото онази му работа е толкова малка, че не може да задоволи никоя жена.
И двете се засмяхме.
Бях в добро настроение почти през цялото време до понеделник сутринта, когато тръгнах за работа. Щом стигнах до «Хамилтън Кейн», вече не се чувствах силна като ангел на женското отмъщение, а сякаш изведнъж се бях смалила и бях станала поредната глупачка, прелъстена от Шеймъс. Освен това закъснях, но Джени не изглеждаше ядосана.
— Изненадана съм, че дойде, Алекс — учудено сподели тя. — Господин Мейън ми каза, че си поискала ден отпуск.
— О. — Притиснах пръсти към слепоочията си и умът ми заработи трескаво. Шеймъс си бе въобразил, че съм твърде разстроена, за да дойда на работа. — Е, споменах нещо такова. Забравих. Но не искам да изоставам.
Видях го през стъклената преграда на вътрешния офис. Разговаряше с някакви брокери. За миг ме погледна с тъжна усмивка, като виновен хлапак, хванат тайно да хапва шоколад.
Бях изумена. Нима не го бе грижа, нима не осъзнаваше колко сериозно е положението?
Седнах пред компютъра си и разсеяно го включих. Трябваше на всяка цена да узная истината, независимо колко е жестока. Предчувствах, че това, което открия, няма да ми хареса, но трябваше да проверя. Сякаш не можех да се сдържа да не изстискам и да разчопля пъпка на лицето си. Щеше само да стане по-лошо, но как да устоя?
Зачатках по клавиатурата. Сравних датите и бележките на екрана със списъка пред себе си. Дните, в които ми бе казвал, че заминава в чужбина или на конференции. Останаха осем, за които трябваше да се допитам до Джени.
— Господин Мейън нареди да напечатам сведение за командировките му. Пътувал ли е на тези дати, или полудявам?
Джени разгледа списъка ми с недоумение.
— Полудяваш, Александра. Кой ти е казал това, за бога? Беше в Севиля на осемнадесети, а в Хъл не е имало никаква конференция. Какво би правил някой от партньорите ни в Хъл?
Едва сега и аз се запитах какво. Изчервих се.
— Такава глупачка съм, сигурно съм сбъркала месеца. Няма значение.
Джени вече ме гледаше подозрително, но не й обръщах внимание. Бяхме включени в Мрежата, за да могат анализаторите ни да търсят информация за компаниите, които проучват, и днес щях да вляза в ролята на Шерлок Холмс в пола. Напечатах «Шеймъс Мейън», «Долорес Мейън» и «мистериозна». Нали се досещате, например «мистериозна блондинка». Надявах се да излезе съобщение: «Променете критериите за търсене», което на компютърен език означаваше: «Откажи се, няма нищо по въпроса», но този път не бе така. Имаше четиридесет и три попадения. «Господи», казах си аз и подробно прегледах всяка клюка. «Шеймъс и мистериозна брюнетка». «Шеймъс и Долорес». «Шеймъс и мистериозна компаньонка, видени да излизат от нощен клуб». «Долорес поставя ултиматум». «Трогателно сдобряване».
Не можех да избягам от това, колкото и да ми се искаше. Чаровният Шеймъс и ужасната Долорес. Ужасните «мистериозни компаньонки»! Значи желаеше не само съпругата си, а толкова жени, колкото можеше да вмести в графика си! За секунда се запитах дали в някоя от статиите не става дума за мен.
О, разбира се. «Шеймъс Мейън и мистериозна пепеляворуса секретарка». Има ли съмнение за кого става дума?
Може би трябваше да ми се доплаче, но реакцията ми бе вцепенение, сякаш Рашид ме бе ударил с юмрук в корема. Трябваше бързо да затворя статиите за Шеймъс, защото Джени дойде да провери дали съм добре.
— Нищо ми няма. Лек махмурлук.
Не можах да измисля по-правдоподобно извинение.
Телефонът на бюрото ми звънна и ме накара да подскоча.
— Алекс? Би ли дошла тук за минута? — попита Шеймъс и ме обзе желание да изкрещя. — Трябва да си поговорим.
— Знаех си — промърмори Джени и ме изгледа хладно.
— Какво имаш предвид? — попитах, но тя не каза нищо повече и не ми оставаше друго, освен да стана и да почукам на вратата на офиса.
Зарекох се да го накарам да се измъчва.
— Дано не ми се сърдиш много — ласкаво каза той.
— Да ти се сърдя? Ти ме излъга, срещаш се и с други момичета, а с жена ти не сте…
— Е, мъжете сме такива — каза Шеймъс с най-зашеметяващата си усмивка. — Не ми казвай, че е невъзможно да се разберем. Имам пълна вяра в теб, Алекс Уайлд.