Тъжната истина бе, че е прав. Желанието ме измъчваше, сякаш в мен се бяха вкопчили зловещи пипала. Усетих топлина между бедрата и зърната на гърдите ми станаха твърди като стафиди. Господи, мъжете бяха страхотни късметлии, че можеха да спят с която поискат без последици. Във всяка връзка сексът лекуваше тъгата. Въпреки че не свършвах, неговата страст ми доставяше удоволствие и ме караше да се чувствам напълно земна жена. Това бяха единствените мигове, в които двамата говорехме на един и същ език, не с думи, а с целувки и допир на плът до плът, при който всички неприятни мисли изчезваха.
Желаех Шеймъс. Предпочитах да бъда с него, отколкото да прекарвам вечерите си в този апартамент със самотните си приятелки. Работата ми бе скапана, за кариера не можеше да се говори, а нямах успех дори в любовта, за което твърдо вярвам, че е родена всяка жена.
— Не можеш винаги да получаваш това, което искаш — казах аз и затворих телефона.
Как щях да го понеса? Трябваше да ходя в онзи офис всеки ден и да виждам красивото му лице. Господи, а ако започнеше да се държи зле с мен? Какво щеше да каже майка ми, когато отиде да играе голф с Фиона Кейн? «Благодаря, че уредихте некадърната ми дъщеря на онази мизерна работа, и извинявайте, че заслужи да бъде уволнена, като спа с шефа».
— Може би ще скъсам с Тони — замислено продума Гейл. Погледнах малката си сестричка. Нежната й красота бе в контраст с моето грубовато, бузесто лице. Гейл е от момичетата, които не прекарват нито ден без компания. «Гаджето умря, да живее гаджето». Мъжете се влюбваха в нея само при едно мятане на лъскавите й коси. Иронията е, че вътрешно Гейл е коравосърдечна като древен воин, докато моята душа е крехка като нишки на паяжина.
Но мъжете не си правят труда да надникнат под обвивката.
Все пак предпочитах съзнанието ми да бъде заето с каквото и да е, освен с мисли за Шеймъс, така че полюбопитствах:
— Какво му е на Тони?
— Свестен е, но не е идеалният — въздъхна Гейл. Предположих, че къщата му в провинцията не се е оказала по вкуса й или е разбрала, че БМВ-то му е на повече от две години.
— Мислех, че го харесваш.
— Ммм, заслужавам нещо по-добро — гордо заяви тя.
Никой не каза нищо в отговор. Кийша и Бронуен се чувстваха почти като мен и явно нямаха желание да говорят. Затова станах, влязох в стаята си, извадих топка глина и започнах да я извайвам. Под пръстите ми се оформиха криле на бухал и постепенно оживя нова скулптура. Когато черпя вдъхновение от болката, творбите ми са най-сполучливи.
Може би съм единствената, която мисли така.
Следващата седмица бе ужасна. Машинално вършех скучната си работа и разчитах единствено на Джени да ме защитава от Шеймъс. Проблемът бе неустоимият му чар.
Компютърът ми едва не изпуши от съобщения. На бюрото ми изневиделица се появяваха цветя. Незабравки — като че ли можех да го забравя! Получих безброй стихове в кафяви пликове от онези, които използвахме за наредби. Щом ги отворех, веднага посягах към пакетче носни кърпички. «Моите мечти лежат в краката ти. Ходи внимателно, за да не ги потъпчеш.» Не можех да сдържам сълзите си. Трябваше да купувам опаковка след опаковка таблетки против сенна хрема от «Буутс» и да ги слагам на бюрото си, за да убедя Джени, че страдам от алергия.
Упорството на Шеймъс правеше живота ми все по-труден. Изкушаваше ме с нещо, за което копнеех.
Понякога имах мигове на просветление. Представях си, че виждам себе си отстрани, сякаш гледам филм, и си казвах: «Почакай, всъщност едва го познаваш». Но емоциите отново нахлуваха в мен и желанието ме завладяваше.
Неизбежно бе да се предам. След по-малко от седмица отново вечеряхме заедно в апартамента му. На масата имаше малки вази с розови пъпки и апетитни ястия, а Шеймъс пееше «Девойката от Конемара» в кухнята, макар да знаеше, че никога не съм ходила в Ирландия.
— Не ти ли доставям удоволствие? — попитах, когато той се отпусна върху мен. Не бях повдигнала въпроса, докато вечеряхме, за да не разваля атмосферата.
— Що за въпрос? — Бавно плъзна устни по голото ми рамо и тази ласка ми се стори далеч по-приятна от стоновете и пъхтенето му преди няколко мига. — Нали току-що ми го достави?
— Нямам предвид това. Искам да кажа, не съм ли ти достатъчна?
— О, господи. — С израз на раздразнение, Шеймъс се отдръпна от мен. Ако бе пушач, щеше да запали цигара. — Отново ли се връщаме на тази тема? Мислех, че вече сме се разбрали.
— Не е естествено да желаеш толкова много жени.