Отсега нататък щях да бъда една от тези жени. Но животът ми бе скапан във всяко друго отношение, така че защо и работата ми да не бъде такава?
— Добре дошла в отдел «Човешки ресурси», Алекс — приветства ме Гърмящия задник с усмивка и шумно пусна газ.
Засмях се. Тя се изчерви.
— О, стига детинщини, това е нещо напълно естествено. Целулозата поддържа стомаха редовен. Е, днес ще прегледаме цените за коледния банкет. Искам да извадиш разписките от миналата година…
Заех се да изпълня нареждането й, сдържайки дъха си. Господи, с какво бях заслужила това? Цифрите ми се струваха само редове примигващи зелени светлини. Единственото нещо пред очите ми бе лицето на Шеймъс.
— Александра, майка ти е на телефона — каза Глория, намръщи се и отново изпусна газ. Може би за късмет. — Кажи й, че тук не одобряваме личните разговори в работно време.
«О, аз също не ги одобрявам, когато се обажда майка ми».
— Мамо?
— Александра. Защо работиш в този отдел? — попита тя с пискливия си глас. Веднага си я представих от другата страна на линията, с подпухнало лице и ситно фризирана коса. Ужасявам се, когато си помисля, че може би след известно време ще стана като нея, ще оглеждам колите на хората отвътре, за да преценя дали ги поддържат чисти, и ще ми хрумне да се захвана с голф или да членувам в някой клуб.
— Винаги съм искала да работя с хора.
Пълна глупост, но какво друго да кажа? Че винаги съм искала да работя с механични играчки? Възхищавах се на Кийша, която съзнателно бе провалила едно от интервютата си. Превзетата жена от «Личен състав» я накарала да опише защо й харесва работата в екип, а тя отвърнала, че мрази екипите и предпочита да действа сама.
— Можеше да работиш с хора и при Шеймъс Мейън. Скъпа, той е известна личност. Сигурна съм, че познава чудесни неженени мъже. А и Фиона Кейн каза, че би могъл да те запознае с Долорес!
— Дори за такава чест не си струва, мамо, аз…
— Все едно говоря на стената. Гейл казва, че стоиш затворена в онзи апартамент и не излизаш с никого. «Толкова цветя цъфтят незабелязани…»
— «…и мирисът им сладостен във въздуха изчезва» Да, мамо, зная.
Мама ми цитираше този проклет стих при всеки наш разговор. Понякога усещах присъствието й зад гърба си, с хронометър в ръка и вдигнат показалец. Винаги ме бяха побеждавали в състезанията с великденски яйца и сега отново бях последна в надпреварата за ухажори. Пипала на мигрена започваха да сковават слепоочията ми.
— Има ли още нещо, мамо? Заета съм.
— О, да, вечно си заета и не можеш да обърнеш малко внимание на родната си майка. Ако не бях аз, все още щеше да живееш в мизерия. Всъщност обадих се, за да ти напомня, че си канена на сватба.
Сватба, хм. Точно сега имах страхотно настроение за това.
— Не ми мълчи. На Чарлз Дръмънд.
— Братът на Том Дръмънд?
— Разбира се. Следващия уикенд трябва да бъдеш в Глостършир за тържеството.
«По-скоро бих умряла», понечих да кажа, но мама продължи, преди да проговоря:
— Не си и помисляй да намериш някакво извинение. Миналия месец пристигна официална покана за теб от госпожа Дръмънд и отговорих от твое име, че си поласкана и с удоволствие ще отидеш.
Четиринадесета глава
— Чарлз Дръмънд ще се жени?
Гейл не можеше да се примири. «И то не за мен?», издаде тонът й.
Въздъхнах.
— Гейл, срещала си се с Чарли точно два пъти.
— Но толкова си допаднахме. Беше напълно съгласен с мен, че е по-добре човек да ходи гол, отколкото да носи кожено палто — нацупи се тя.
— Той отглежда ловни кучета — равнодушно изтъкнах. По-малкият брат на Том бе от безличните грозновати типове, които, ако стане революция, първи биха си приписали заслугите за нея. Така мислех, когато вярвах в революциите. Сега се вбесявах всеки път, когато метрото бе претъпкано заради стачки. Но все още не харесвах особено Чарлз Дръмънд, който ме наричаше «мелез» или «ялова кобила» при всеки спор за госпожа Тачър. Не притежаваше чувството за хумор и авторитета на брат си. Бе непоправим сноб. Дружеше с наследници на известни аристократични родове и имаше почти безцветни очи и гръмогласен смях. Вярно бе, че не противоречеше на Гейл, но просто защото не я слушаше. Ако питаха Чарли, всичко, което говори една жена, е безсмислено като блеене на овца. — Поканена съм само по настояване на Том.