— По-спокойно — невъзмутимо отвърна Кийша. — Утре е сряда, а заминаваме в четвъртък.
— Какво от това?
— Който има приличен тоалет за сватба, да вдигне ръка.
С Бронуен се спогледахме. Простенах и закрих лицето си с ръце. Не стига, че щях да прекарам най-неприятния уикенд в живота си, а трябваше и да се разоря за него.
В сряда вечерта тръгнахме за Найтсбридж. За един ден бях успяла да си вдъхна кураж, като си повтарях, че животът продължава дори когато нямаш особено желание да го живееш. Въпреки мрачното си настроение, не исках да ме видят на сватбата с някоя невзрачна стара рокля. Неизбежно щях да стана за посмешище на познатите си от колежа.
Освен това, откакто бях започнала работа в «Хамилтън Кейн», бях променила отношението си към облеклото. По-рано смятах хората, които полагат твърде много грижи за външността си, за префърцунени, а сега гледах на добрия вид като на защитна броня срещу враждебния свят. Опитах се да не мисля за сумата, която ще ми струва жизненоважното подстригване и боядисване. Докато се срещах с Шеймъс, се бях запасила с качествени козметични продукти. Ползвах овлажняващ гел «Канебо», купен от «Харви Никс» за четиридесет и пет лири, и макар и да мразех Снежанка, мажех лицето си с крема, който ми бе подарила. Сърцето ми бе разбито, но поне кожата ми сияеше.
Стремежът към красота повдигаше самочувствието ми и се справях с малкото изисквания в професионалния си живот. Длъжността ми като помощничка на Гърмящия задник вече бе «администратор на отдел „Човешки ресурси“». Звучеше малко по-престижно от «секретарка» или «офис-сътрудник». Всъщност заемах най-ниското стъпало в ръководството на компанията. Трябваше да благодаря на Джени Робинс за новата си титла.
— Знаеш ли, скъпа, не е зле да се възползваш от положението — посъветва ме тя при едно от посещенията ми на долния етаж. — Можеш да получиш повишение и увеличение на заплатата. Ще ти дам препоръки за административен пост. Достатъчно организирана си.
Изгледах я учудено, но осъзнах, че въпреки страданието, успявам да изпълнявам съвестно задълженията си.
— Би трябвало да ги поискам от Шеймъс — промърморих. — Ще ги получа на куково лято.
— Мислех, че можеш да въздействаш на господин Мейън — дискретно каза Джени. Предлагаше да го изнудвам.
Засиях от благодарност. Най-сетне разбрах защо младата Мелиса бе казала, че е голям късмет да работя с Джени.
— От едно повишение има голяма полза, главно това, че ще получаваш повече пари.
Тези думи напълно разсеяха колебанията ми. Имах нужда от пари. Хората, които твърдят, че парите не са всичко, навярно никога не са били бедни.
Уверих се, че теренът е чист, и решително влязох в офиса на Шеймъс.
Той вдигна красивите си очи от светещия монитор на компютъра си и ме изгледа хладно.
— Какво искаш, Алекс?
— Само да уредим един въпрос — отвърнах аз със същия равнодушен тон, въпреки че сърцето ми крещеше: «Промени се, скъпи, не бъди такъв». — Ще работя в «Личен състав» и искам да заемам длъжността администратор. Ти ще ми напишеш препоръка.
— Значи искаш повишение? — попита Шеймъс със злобна насмешка. Гадняр. Навярно заплатата на главната прислужница на Долорес бе по-висока от моята.
— Точно така — потвърдих.
— Е, добре. — Замисли се за няколко секунди, макар и двамата да знаехме, че няма избор. Все пак следващата му реплика бе ново сритване в пищяла, когато мислех, че положението не би могло да стане по-лошо. — Първо ми върни ключовете от апартамента.
Докато ги търсех в чантата си, с мъка преглъщах сълзите. По дяволите, това наистина бе краят. Той нямаше да помоли за прошка и да промени начина си на живот. Хвърлих ги пред него и звънът на метала и изтракването им върху махагоновия плот заглушиха любовните стихове в съзнанието ми.
Така получих повишението си. Не бе най-великата победа на света, но все пак парите щяха да влизат в банковата ми сметка.
Пристигнахме в «Харви Никс» като хуни. Кийша застана на щанда на «Шанел», заяви, че според дерматолога й кремът, от който в кутийката бе останало съвсем малко, причинявал обрив, и настоя да получи парите си обратно. Ние с Бронуен и Гейл бяхме готови да потънем в земята от срам, но след като управителят се оттегли с наведена глава, тя се върна при нас и тържествувайки, размаха кредитните си карти.
— До последното пени. Защо ме гледате така? Излезе ми безплатно, приятелки — извика Кийша така силно, че бързо повлякох Гейл от щанда на «Шу Умара» към ескалатора.
Бронуен избра тъмнозелена рокля «Джил Сандер» с осемдесет процента отстъпка. Щеше да я носи съвсем кратко до края на сезона, но намалението наистина бе примамливо. За сметка на това я комплектува с късо вишнево сако «Ралф Лорен», което бе толкова скъпо, че щях да припадна. Цялостният ефект бе необичаен, но все пак тоалетът бе приличен за сватба в провинцията.