— Изглеждаш супер — глезено отбеляза Гейл. Кийша кимна, а аз завидях на Бронуен, че бедрата й се побират в тясната пола. Също като сестра ми, тя имаше задник на десетгодишно момче.
Кийша се спря на кафяв копринен костюм със сребристи бродерии на маншетите. Беше «Анна Суи» и струваше доста.
— Не знаех, че в Би Би Си плащат толкова добре — учудено отбеляза Гейл.
— Не плащат — отвърна Кийша, която никога не се тревожеше, че ще затъне в дългове, щом бе в името на стила. Костюмът подчертаваше всички извивки на тялото й и чудесно се съчетаваше с тъмната й кожа. Досетих се, че ще сложи огърлицата с японски перли, която бе получила от Ленъкс за рождения си ден. Почувствах се горда: щеше да прилича на черен лебед, обгърнат от лунни лъчи. Кой каквото ще да казва за Кийша, но втора като нея нямаше. Понякога бе дори любезна, ако е имала щастлив ден.
Гейл изпадна в еуфория, когато видя редица кожи, и ни задърпа към «Либъртис». Имаха огромно помещение, пълно с модели «Гоуст». Това е тайната униформа на работещите жени в Лондон, защото стои добре на всякаква фигура. Трудно убедихме Гейл да се откаже от идеята за бяла рокля с презрамки и върху нея дълго бяло палто.
— Само булката трябва да бъде в бяло. И никакво черно — предупредих я, когато отмести поглед към черните тоалети.
— О, никой не обръща внимание на тези старомодни глупости.
Изпаднах в паника, когато си представих как Гейл се опитва да ме засенчи пред Том, след като се бе самопоканила на сватбата.
— Слушай, избери тъмнозелено, небесносиньо или резеда. Няма да ти позволя да дойдеш в бяло или черно.
— Мамка му! — извика Гейл. — Нищо чудно, че се проваляш във всичко, Алекс. Не съм изненадана, че не можеш да задържиш никой мъж. Намираш за какво да натякваш на всеки, а самата ти се мислиш за светица. Не си въобразявай, че Том отново ще прояви интерес към теб. Толкова си дебела, че дори дрехи XL са ти тесни.
Петнадесета глава
— Млъкни, Гейл — каза Кийша и я прониза с поглед.
— Не й обръщам внимание — излъгах. Права бе, дори голям размер поли не стояха добре на едрия ми задник.
Не че съм дебела. Искам да кажа, щом средната големина в Англия е четиридесет и шест, както пише в много списания. Проблемът бе, че средният размер на съквартирантките ми бе четиридесет.
В горната част на тялото си и аз съм четиридесет, а в долната, ако говорим за пола — четиридесет и две, но за панталон — четиридесет и четири. И винаги коланът е твърде широк. Защо производителите на облекло постъпват така? Със сигурност не съм единствената жена в Англия с мощни бедра и тънка талия. Майка ми има същата фигура. Защо не създават различни кройки, както има шампоани за различен тип коса?
Още по-добре, защо не мога да бъда слаба като Гейл?
Наистина знаеше как да ме засегне. Накара ме да се изчервя. Господи, колко жалко, че нямах приятел. Нямаше с какво да я затапя.
— Ти кога за последен път получи повишение? — заядливо попита Бронуен. — А учила ли си в «Оксфорд»?
— Голяма полза от това, няма що — сопна се Гейл.
— Поне сестра ти не избира кавалерите си по банковите им сметки — намеси се и Кийша.
— А аз поне не ги избирам от светската хроника — отвърна Гейл.
— Така няма да стигнем доникъде. — Наложи се да вляза в ролята на помирител. — Ще пробвам тази.
Бе рокля «Дона Карън» с намаление в цвят светъл карамел, съчетана със сако. Пъхнах се зад завесите на пробната, но застанах с лице към огледалата едва когато бях облечена. Най-добрият начин човек да избегне психическа травма в пробната кабина е да не се оглежда без дрехи. Ако Бог искаше да бъдем голи, нима би създал смокиновите листа? А нима голото мъжко тяло не е доказателство за чувството за хумор на Господ?
Трябва да призная, че роклята ми хареса. Бе достатъчно плътна, за да ми стои добре, подчертаваше тънката ми талия и ефектно се разширяваше нагоре, което издаваше дизайнерския почерк. Преди няколко години на мода бяха дрехи със стандартна кройка, но защо тогава човек да харчи цяло състояние? Би могъл да отиде и в «Гап».
Излязох, възхитена от собствените си форми и съвършено гладката си кожа и поразена от начина, по който парче плат преобразява една жена.
— О, изглеждате чудесно — увери ме пъргава продавачка на около петдесет, която ми напомняше за Джени. — За специален случай ли купувате тоалети, госпожици?