«Е, госпожичке, изяж се от яд», сякаш каза погледът й.
Грабнах запотена чаша шампанско, която ми подаде възрастен иконом, и я пресуших на екс.
Елън! Елън щеше да се омъжва за Чарлз! Господи, дебелата, грозна Елън Джоунс, единственото по-непопулярно момиче от мен в училището, след два дни щеше да бъде омъжена жена! А аз, на двадесет и седем години, нямах дори приятел.
— Това е чудесно — намеси се Кийша, чието шесто чувство бе дошло на помощ. Бе прозряла, че съм безпомощна като аквариумна рибка, паднала на пода.
— А вие откъде познавате Том? — полюбопитства госпожа Джоунс.
— Кийша е моя приятелка — обясних.
— Е — самодоволно каза тя, — разбрах, че не си омъжена, Алекс. За една стара мома е хубаво да има много приятелки. Предполагам, че си си взела котка, така ли е?
Едва се сдържах да не кажа: «Предполагам, че ти си си купила вибратор», но вместо това само се усмихнах насила. Боже мой.
— Толкова време мина! Том ми разказа всичко за теб. «Оксфорд», много впечатляващо за толкова скромно момиче. — Останах с впечатлението, че това не е комплимент. — Елън ще се зарадва да те види, както и Чарлз. Той работи в търговска фирма, печели по триста хиляди годишно.
— Забележително — глуповато отбелязах.
Надявах се Чарлз да е по-дебел от Роузан Бар и да има щръкнали уши. Но изведнъж се почувствах гузна. Горката Елън, тя нямаше никаква вина за това, че аз съм изоставена, озлобена стара мома!
Разговорите в стаята продължиха, но приглушено, което ме наведе на мисълта, че всички обсъждат нас. Госпожа Дръмънд представи «Крийна и Бронуайн» на група млади консерватори и ме остави в компанията на лейди Макбет.
— Тук ли е Том?
— Не, отиде в Глостър с Чарлз, за да надзирава ергенското парти, въпреки че едва ли ще бъде твърде бурно. Чарлз щади чувствата на Елън. Том чака цяла вечност да те посрещне, тръгнаха късно — укорително промърмори госпожа Джоунс.
— А Елън?
Проклета да бях, ако започнех да се извинявам на тази стара чанта.
— Елън спи горе. Не бива да я смущаваш. Нуждае се от сън за хубост.
«Определено», помислих си със злорадство. Да, зная, но бях уморена и изнервена.
— Добра идея. И аз ще се кача в стаята си. Денят беше изтощителен.
— Алекс! — Завъртях се и видях Сю Купър, която стоеше до десния ми лакът и развяваше косите си, както правеха много момичета в «Сейнт Мери». Тогава мразех това движение и сега отново ме подразни. Сю бе влязла в «Оксфорд», но не като мен, а в истинска академична специалност, френска филология в «Сейнт Хюз». — Какво правиш? Продаваш ли скулптури?
— Засега не.
— Няма значение, сигурно си си намерила дяволски добре платена работа и излизаш с Брад Пит — каза Сю с глас, който издаде, че мисли тъкмо обратното. — Работя в обществена организация и се омъжих за Дан, помниш ли го, сега е адвокат. Имаме двегодишен син Томи, който е при баба си.
— Аз съм администратор в отдел «Човешки ресурси» на «Хамилтън Кейн».
Отчаяно се надявах да й се стори по-впечатляващо, отколкото на мен.
— О? — Сю повдигна съвършените си вежди. — Свежо начало, много постмодернистично. Чух, че ходиш с Оливър Кол?
— Вече не. Скъсахме — промърморих. Джордия Джоунс слушаше със задоволство.
— Наистина ли едно от бившите ти гаджета е в затвора? Много вълнуващо. Животът на повечето жени е толкова скучен. Добра работа, брак — каза Сю, която никак не изглеждаше отегчена. Сега разбрах как се чувстват пеперудите, които момчетата набождат на карфици, за да гледат как се гърчат.
— Много съм уморена. Ще си лягам. — Думите ми прозвучаха решително и дори малко грубо, но така бе по-добре, отколкото да се разплача пред тази клюкарка. — Извинете ме.
Госпожа Дръмънд бе така добра да ме придружи по широкото каменно стълбище. Кийша и Бронуен не ме последваха, явно очаровани от събеседниците си. Аз цял живот се стараех да избягвам подобна компания. Плюс това Кийша и Бронуен имаха фантастична работа, докато моята се състоеше главно в организиране на почивките на жена, чийто задник издаваше звуци като на впрегатна кобила.
— Почини си добре. Утре цял ден ще има празненства, а и навярно нямаш търпение да си поговориш с Елън и момчетата — каза госпожа Дръмънд с разбиране.
Отпуснах се на огромното легло с масивни дъбови крака, застлано с колосана бяла покривка, която навярно бе на сто години. Червената кърпа до мивката, старите книги, предвидливо сложени на нощното шкафче, и нежнозеленият лампион създаваха толкова успокояваща провинциална атмосфера, че почти завидях на Елън. През прозореца нахлуваше топъл въздух с аромат на прясно окосена трева. Спомних си пейзажа наоколо, гъстите храсти, поляните, осеяни с глухарчета, и каменните зидове, които пресичаха възвишенията.