Но Елън нямаше да бъде господарка на «Карфор» Бащата на Том бе починал и като първороден син той бе собственик на имението от седемнадесет годишен. При последното ми гостуване тук майка му все още контролираше попечителския му фонд, но сега вече бе пълнолетен.
Би трябвало с нетърпение да очаквам да го видя, но честно казано, всичко това ми се струваше пълна загуба на време.
Запитах се какво ли прави Шеймъс в момента.
Седемнадесета глава
Събудиха ме странни звуци, които съненият ми ум не можа да определи веднага. След малко осъзнах какво чувам: тишина. И птичи песни.
Станах, придвижих се на пръсти по дъските на пода до прозореца и широко го отворих. Въздухът навън бе хладен, но толкова свеж, че бих го дишала цяла вечност. Смътно си спомних как, когато бях дете и живеех в Съри, за първи път ме бяха завели в Лондон. Имаше толкова прах, че ми се струваше, че усещам вкуса му при всяко вдишване. Но след известно време човек свиква с всичко.
Все още се долавяше лек мирис на окосена трева. Някой я бе струпал на купчини сред поляната. Отвъд нея имаше овощна градина с ябълкови дървета, натежали от плод. Бяха стари, неоформени и отгледани без пестициди. Сигурна бях, че ябълките са чудесни на вкус. Сред ливадите в далечния край на имението пасяха крави на черни и бели петна, които лениво размахваха опашки и дъхът им се издигаше в хладния въздух като кълба дим. Небето бе лазурносиньо и ясно. Щеше да бъде горещ слънчев ден.
Замислено се взирах в туфите лавандула и лютичетата край малкия поток отдясно, когато вратата проскърца и в стаята ми влезе Кийша, загърната с дълъг халат.
— Господи, спах като пън.
Осъзнах, че и с мен бе така. От умора или от опияняващия чист въздух, навярно бях задрямала почти преди да отпусна глава на възглавницата.
— Побързай да изпробваш ваната, докато все още има топла вода.
— Кой казва, че ще свърши?
— Е, помисли, Алекс, колко хора има в къщата? — изтъкна Кийша и влязохме в банята ми, която бе малка, варосана и украсена с препарирани морски звезди и парчета от корабни дъски. Ваната представляваше голямо метално корито върху подпори с форма на делфинови опашки и дрънчеше, когато се пълнеше с вода.
— Тук е супер — възкликна Кийша, докато се събличах. Извадих от чантичката си с тоалетни принадлежности «Пантен 2 в 1» и скочих вътре.
— Наистина ли ти харесва? Не ти ли се струва…
Не довърших.
— Какво? Защото съм черна ли?
— Хората са малко надменни, имат предразсъдъци.
— Ал, ще ти кажа нещо. Най-малко петима мъже на възрастта на баща ми буквално паднаха на колене пред полата ми — самодоволно сподели тя. — А три момичета отчаяно ме молеха да им разкрия тайната как се влиза в телевизията.
Обля ме вълна на облекчение, както топлата вода, която изпълни тялото ми с блаженство. Втрих шампоана и грабнах подвижния душ, чиято форма напомняше за викторианско украшение. Никога не се чувствам добре през деня, ако сутринта не съм измила косата си. Това е по-необходимо за мен от първата чаша кафе.
— Къде е Бронуен?
— Изчезна от погледа ми. Сдуши се с онези тори, които искаха да си говорят с нея за самоуправлението на Уелс — засмя се Кийша. Наистина бе смешно, защото Бронуен ставаше за политик колкото Уилям Хейг за модел. Каква жестока мисъл.
— Те са точно неин тип. Самовлюбени сухари, вероятно със садомазохистични наклонности.
— А какъв е твоят тип? — попита Кийша. Въпреки израженията ми, извади от пухкавия си джоб цигара «Марлборо» и я запали. — Сред гостите имало доста симпатяги. Поне така ми казаха вчера.
— Не забелязах такива — промърморих аз.
— Защото всички са били на ергенското парти. Тук е дори някой си лорд Хенри Молино. — Направи превзет жест с ръка. — По-малкият син на ирландски богаташ. Защо не опиташ да го свалиш?
Издадох звук, подобен на повръщане.
— Хари носи очила с дебели стъкла и има плешиво теме.
— Толкова си повърхностна. Не можеш ли да не обръщаш внимание на това? — засмя се тя. — Лейди Кийша, всички биха умрели от подобен шок, а?
— Щом си падаш по лова на елени и студените ирландски замъци…
Изведнъж замълчах, защото това ми напомни за Шеймъс.
— А Том? Зная, че го харесваш.
— Разбира се, но… — Стъпих на постелката до ваната, грабнах кърпа с размерите на щата Канзас и втрих балсам против цъфтене в краищата на косите си, за да намаля вредата от сешоара. Косата ми понася толкова много подобни изтезания, че е удивително как все още не е окапала. Кийша е късметлийка, че е достатъчно да измива своята по веднъж седмично. Не е честно.