Предполагам, че дълбоко в себе си съм знаела, че нещо не е наред. Мъжете винаги искат секс. Възможно е да не желаят да се женят, да разговарят с теб или дори да излизате заедно, но искат да те чукат. Това е една от неизменните истини в живота.
А ако Кийша бе права, че пропилявам времето си в наивни блянове, докато истината изведнъж ме връхлети?
Страст от пръв поглед, хм. Вярно е, че когато видя привлекателен мъж, веднага ме обзема копнеж, но това няма нищо общо с първичните животински пориви, за които сте чели. Копнея той да се окаже подходящият човек. Да ме хареса. Да ме забележи.
— Ще се видим на закуска — каза Кийша, излезе и се отправи към стълбите.
Трескаво сложих защитния си грим. Нанесох сенките с четката си «Шу Умера», която ми бе струвала четиридесет и пет лири. Навярно бях загубила ума си, щом ги бях дала, но останах доволна от ефекта дори на ярката дневна светлина, когато се огледах в малко кривото старо огледало над тоалетката.
Трябваше да бъда подготвена за срещата с Елън Джоунс и майка й.
Може би не биваше да се отнасям толкова сурово с пощальончето Кевин Харви. Той бе хетеросексуален, необвързан и пълнолетен. И ме харесваше. Какво повече би могла да иска една жена?
От тавана на голямата кухня висяха медни тигани, а на огромната зелена печка примамливо цвърчаха гъби и бекон, когато влязох. Кийша тракаше с токчетата си по мраморния под и вдъхваше аромата. На дъбовата маса имаше топъл хляб, кана горящо кафе, някаква риба, може би херинга, и буркани с домашен мармалад и мед с парченца от пчелни пити. Сю Купър чупеше яйце с черупка на кафяви петънца. Бе облечена с бричове за езда и хубав кашмирен пуловер. Дългите й лъскави коси напомняха козина на ирландски сетер и изглеждаше безупречно като чистокръвно ловно куче. Доста от мъжете около масата я заглеждаха, докато пиеха кафе и лакомо хапваха залъци хляб с мед.
— Умирам от глад — заяви Кийша.
— Е, обслужвайте се. — Надменното държане на Сю ме накара да настръхна. — Всички тук се тъпчат. Алекс, вземи си каквото желаеш. Изглежда, госпожа Дръмънд иска гостите й да напълнеят. О. Криспин, нали знаеш колко се тревожим ние, жените, за линията си — обърна се тя към млад мъж, който я зяпаше над съдовете с подправки. — Но Алекс просто е късметлийка. Не й пука, яде всичко.
Исках да пийна само чаша чай, но за съжаление бях твърде гладна. Кийша сложи препечени филийки, гъби и хрупкав бекон в чиниите и на двете ни. Знаех, че ще изям всичко, и се опитах да имитирам нехайството на приятелката си.
— О… — Дребничко стройно момиче се протегна като сиамска котка и половината млади мъже отместиха погледи от Сю към нея. — Прекалих с натоварване във фитнес клуба и сега усещам мускули, които не знаех, че имам.
— Мога ли да ги докосна, Мелиса? — попита един от младежите, заливайки се от смях.
— Господи, радвам се, че Чарли ме покани — обади се друг. — Има толкова забавни познати.
Всички се представиха. Дани Бойл, филмов продуцент. Джон Крейтс и Бил Радклиф, градски момчета. Тед Лоумън тренираше за «Формула 1», Лайънъл работеше в предизборния щаб на кандидат за парламента, а Карл Артърс бе адвокат. Мелиса бе детска учителка, синеока и руса, със стройна фигура и нескрито желание да си намери богат съпруг. Пени, съпругата на Бил, посещаваше курс по обществено хранене, Джилиън бе омъжена за Тед, което, както пролича от тона й, бе нещо като кариера. И трите бяха от типа жени, които са доволни да си стоят у дома и да се грижат за децата си, но имат по една-две бавачки да вършат неприятната работа вместо тях и се мръщят на момичета като мен, стремящи се да постигнат нещо друго в живота, освен имената им да бъдат прикачени като послепис към тези на съпрузите им.
Мъжете били създадени, за да преуспяват, а жените — за да бъдат украшения. Животът е страхотен, нали?
Опитвах се да хапна парче бекон, без да бъда забелязана, когато всички извърнаха глави в една посока и момичетата станаха на крака.
Ръката ми застина във въздуха с вилицата. Господи, жената, която влезе, бе Елън.
Нито бе отслабнала значително, нито си бе направила пластична операция. Нямаше фигура на крава, както някога, но приличаше повече на Фърджи, отколкото на Даяна, и все още имаше лунички по носа. Едрият й задник бе натъпкан в изтъркани дънки «Ливайс», бюстът й издуваше кадифена риза, а косите й бяха боядисани в приятен махагонов цвят, който много й подхождаше. Изглеждаше страхотно и сияеше от щастие.