Дали наистина Долорес се усмихна самодоволно, когато чу това описание? Имах чувството, че ще повърна. Господи, от самото начало бях права, не можех да се меря с жена, която всяка година оглавява класацията на «Воуг» за най-елегантно облечена дама.
— По-рано Чарли е излизал само с хубавици. Но сега ни е толкова забавно заедно — сподели Елън.
— Шеймъс си е все същият. Тича след всяка натруфена фуста, която види. Не може да държи дюкяна си закопчан — цинично заяви Долорес.
— Искаш да кажеш, че и преди е бил такъв? — колебливо попита Елън.
— Не. Но най-добре е да си напомняш, че това не вреди на брака.
— Би навредило на моя — възрази Елън.
— О, сигурна съм, че Чарли ще бъде различен. Не всички са лоши като Шеймъс. Господи, покажи му момиче, за което се говори, че лесно сваля гащичките си, и е налапал въдицата. Естествено, избира само никому неизвестни уличници — превзето добави тя. — Взема предпазни мерки и не се появява с тях на оживени места. Не ми създава неудобство.
— Как можеш да търпиш? — ужасено попита Елън. Долорес повдигна ръце и показа огромния си сапфир.
— Първо годежен пръстен, после венчална халка, а нататък само страдание. Мъжете са кучета.
Успях да промълвя единствено:
— Мм.
— Никоя от евтините му приятелки не означава нищо за него. Няма да се разведе с мен. Малките кучки знаят това.
— Може би ти трябва да се разведеш с него — каза Елън и изглежда, сама се учуди, че й е хрумнала подобна феминистична мисъл.
Долорес тихо изръмжа.
— Може би. Или е по-добре да си намеря страстен любовник, за да му отвърна със същото.
Зная, че ще ви се стори много странно, но в този момент едва се сдържах да не я поздравя.
— Разкажи ни за любовния си живот, Алекс. Сигурно е вълнуващ, в наши дни е страхотно да си необвързана. Ние, старите омъжени жени, разчитаме на вас да ни напомняте какво е страст — прочувствено отбеляза Елън.
Свих рамене.
— Няма нищо за разказване. Все още търся подходящия мъж, който да ме носи на ръце.
— Не си ли намерила такъв? — настойчиво попита Елън. От параноя ли страдах, или тя знаеше? Може би целта на този разговор бе да ме предупредят да не храня илюзии.
— Не. Всички искат по-скоро да пометат пода с мен.
— Ужасна си, Алекс — промърмори Елън.
Не можех повече да понасям това. Станах от дивана и притиснах ръце към слепоочията си.
— Извинявайте, имам ужасно главоболие. Нали няма да се разсърдите, ако ви оставя тук сами?
Бях безкрайно благодарна, когато вратата на стаята се затвори зад мен. Чувствах се като католичка от средновековието, потърсила убежище в манастир. Господи, заради всичко тук ми се искаше да умра. Къщата бе пълна с млади юпита и съпругите им, а дебелата Елън се омъжваше за милионер. Сега и Долорес. Независимо дали съзнателно ме предупреждаваше да стоя настрана от съпруга й, или не, постигаше въздействие.
Шеймъс бе женкар. Вече не можех да избягам от тази истина, след като я бях чула и от Джени, и от съпругата му. Бях просто поредната фуста. Най-вероятно той прилагаше същата тактика с всички други.
Жалко, че не можех да заплача. Струваше ми се най-естествената романтична реакция. Но ако трябваше да бъда честна, вече бях изплакала достатъчно сълзи заради него. Сега усещах само тъпа болка. Празнота. Сякаш бях претръпнала към ударите, които често понасях в любовта. Опасенията ми не бяха свързани с Шеймъс, а с мисълта, че може би никога не ще намеря човек, който да ми дари щастие както Чарлз на Елън.
Не исках да бъда сама. Господи, ужасявах се, когато си представех как подавам обява в «Ивнинг Стандард»: «Свободна и забавна, четиридесетгодишна». Дотам щях да стигна, ако продължавах да чакам истинската любов.
Може би тя не съществуваше. Или по-лошо, съществуваше, но не бе за мен.
Бях жалка. Напълно сломена от отчаяние. Всичко ми се струваше сиво, сякаш другите цветове бяха изчезнали.
За малко се върнах към мислите за Шеймъс. Докато бях в това състояние на пълно обезверение, спомените ми се върнаха, но този път събудиха по-различни чувства. Молбата да взема дрехите му от химическо чистене преди първата ни среща, която безропотно бях изпълнила, сега ми се стори унизителна. А костюмите му… запитах се как ли се облича Том и дали би намерил цветовете им за смешни. Дали наистина Шеймъс бе конте? Господи, разбира се. Седях срещу замъгленото огледало и забелязах как лицето ми се изчерви. Физиката му. Досега си бях повтаряла, че има тяло на романтичен мъж, стройно и грациозно, но нима подобно описание не подхождаше повече на момиче? А непрекъснатите хвалби за собствените му постижения…