Усетих как розовият цвят на очилата, през които го бях гледала, постепенно избледнява. Нямаше ли нещо банално в онези стихове и цветя? В това, че бе свалил секретарката си и че се ядосваше заради приключването на връзката?
Истината бе, че той е изнежено конте.
Прозрението ме връхлетя с огромна сила. Няколко секунди се взирах с празен поглед в отражението си.
Ако Шеймъс се запишеше в курс по военна подготовка, би издържал не повече от пет минути. Бог знае откъде ми хрумна тази мисъл. Буквално се бях изчервила, защото Долорес ме бе накарала да осъзная колко глупава съм била и да се почувствам виновна, защото тя също страдаше, може би повече от мен. Шеймъс ми бе казал, че с брака му е свършено, и аз твърде бързо се бях хванала на въдицата. Съпругите и любовниците вярват в това, което им се иска да е истина. Но вече не гледах на Долорес като на красавицата от снимката в «Татлър». Тя изпитваше болка както всяка друга жена. Бе човек от плът и кръв и бе обвързана с Шеймъс.
Представете си какво е да бъдеш обвързана с Шеймъс.
Станах и отидох до прозореца. Кравите доволно дъвчеха лютичета и маргаритки. Животът си течеше спокойно, сякаш не го бе грижа за разбитите ни сърца.
Може би трябваше да флиртувам с всеки срещнат, да не се влюбвам в никого и да се омъжа за първия, който ми направи предложение. Кийша казва, че когато станат на двадесет и девет, много жени правят точно това.
Гейл позвъни, за да каже, че ще пристигне следобед и ще доведе и Снежанка. Обсъждахме колко трябва да похарчим за общия сватбен подарък от семейство Уайлд, когато чух бръмчене на коли по чакълената алея. Елън профуча покрай мен като луда. Сякаш бе кученце, нетърпеливо отново да види стопанина си.
— Сребърен чайник е добра идея.
— А какво ще кажеш за кристални чаши? В «Хародс» има чудесен сервиз «Уотърфорд».
— Добре, както ти решиш.
Нямах предпочитания за подаръка, стига да бе нещо изискано.
Някой ме побутна по лакътя. Завъртях се и видях Шеймъс да ме гледа настойчиво.
— Ще ти се обадя — казах аз на Гейл и затворих.
За секунда останахме загледани един в друг. Понечих да се отдръпна, но той стисна ръката ми. Изразът на лицето му бе плах, но прозираше похотливост.
— Пусни ме.
Освободих ръката си.
— Изглеждаш страхотно — задъхано каза Шеймъс. — Тази прическа много ми харесва. И костюмът. Какво си направила, за да станеш толкова прелестна, Алекс Уайлд? Измъчваш ме.
— Сега пееш друга песен. Преди малко ми се струваше, че ти е безкрайно неприятно да ме видиш.
— Преструвах се пред нея.
— Слушай. — Поех си дъх. — Няма за какво да тревожиш, Шеймъс. Няма да те преследвам, вече не искам нищо от теб. Не се виждаме в офиса. Ако знаех, че си толкова близък приятел на Чарли, щях да намеря извинение да не дойда тук.
— Аха. — Ехидно се засмя. — Ще ме разиграваш, а?
— Не те разигравам. За бога, може да влезе някой…
— Всички са заети — успокои ме Шеймъс. Блясъкът в очите му издаде увереност. — Зная колко отчаяно желаеш това, Алекс, не се самозаблуждавай. Мразя, когато момичетата се правят на недостъпни.
— Не проявявам интерес.
— Фразата «не» означава «не» е банална глупост. Не съм от слабоумниците, които биха се хванали на този номер — каза той, сграбчи ме и започна да ме целува. Яростно се съпротивлявах, но ръцете му притискаха талията ми. Въпреки че бе изнежено конте, рядко се случва мъж да не се окаже по-силен от жена. (Явно Зина, принцесата-воин, е изключение.)
Бих се разкрещяла да ме пусне, но устните му бяха впити в моите. Господи, бях копняла за това, но сега изпитвах отвращение, сякаш ме ближеше някакво малко вонящо животинче. Шеймъс плъзна ръка към ханша ми. Започнах да се боря още по-упорито, но се намирахме в западното крило, а всички други бяха в предната част на къщата. По дяволите, бе възбуден и чувствено се търкаше в мен…
— На какво мислите, че си играете вие двамата, за бога?
Нечия огромна лапа се стовари върху рамото на Шеймъс и го откъсна от мен с лекотата на дете, което рязко изкъртва парче гипс. Том Дръмънд стоеше зад него, непоклатим като камъните на Стоунхендж и също толкова страховит. Изглеждаше силно разгневен.
— Господи, върви да разваляш купона на някой друг — промърмори Шеймъс.
— Това е моята къща, по дяволите — изръмжа Том. — Или ще се държиш както подобава, или ще я напуснеш. Майка ми идва насам с жена ти.