Шеймъс погледна през решетките на прозореца като уплашен заек. Втурна се нагоре по стълбите, преди да кажа дума.
Засиях от благодарност към Том. Никога в живота си не се бях радвала толкова да видя някого.
— Господи, Том…
Вдигна ръка. Все още трепереше от гняв. Не можех да повярвам, че е същият Том, с когото сутринта си бях бъбрила приятелски. Не бих искала да бъда на мястото на врага, когато той е бил в армията.
— Няма смисъл да се оправдаваш. Видях как се притискаше към него.
— Какво? — задъхано попитах.
— Ако някоя от кучките ми започне да се държи така, ще се наложи да я вържем, за да не дотичат всички мъжки кучета от околността. За бога, Алекс, той е женен.
— Кой си ти да ме съдиш, по дяволите? — сопнах се аз и очите ми се насълзиха.
— Не зная как можеш да бъдеш толкова безсрамна.
Този път аз бях обзета от гняв. Нима бях длъжна да му давам обяснения, по дяволите?
— Хей, Том, никой не е умрял, а и ти не си бог. Нямаш право да ми четеш конско в своя замък.
— Имаш морал на улична котка! — процеди той през зъби. — Ако не бях влязъл, сигурно щяхте да се изчукате на стълбите.
Замахнах и с все сила му ударих плесница. Дори не трепна, въпреки че несъмнено го заболя, защото дланта ми остави бял отпечатък на бузата му.
— По-рано ти остана насаме с Долорес. Предполагам, че сте си говорили за общите неща, които имате помежду си — спокойно каза той. — Или си й разказвала за изкачването си по стълбицата… колко по-лесно се постига в хоризонтално положение.
— Върви на майната си! — изкрещях.
— Не завиждам на следващото ти гадже. Кой знае с какви си лягала — просъска Том. — Мисля, че трябва да намериш повод да си тръгнеш. Долорес Мейън е приятелка на Чарлз.
Завъртя се на пети и излезе.
Почувствах се, сякаш някой ме ритна в корема. Никога досега не се бе държал така с мен. Знаех, че има старомодни разбирания, но… искаше ми се да заплача. Този негодник се мислеше за безгрешен!
Не ми се удаде възможност, защото старинните врати проскърцаха и влезе госпожа Дръмънд, следвана от Елън и Долорес. «Господи — помислих си, — дано от мен не лъха мирисът на съпруга й».
— Алекс, добре ли си? — загрижено попита Елън. — Изглеждаш, сякаш си видяла призрак.
«Само да знаеше кой е призракът», едва се сдържах да не кажа. Напрегнах ума си за правдоподобна причина да напусна тази къща, но въображението ми изневери.
— Ела да видиш роклите на шаферките — продължи да бърбори Елън. — Господи, толкова се радвам, че отново се събрахме. Навярно е съдба. Ще умра, ако утре не бъдеш тук.
Успях да скрия колко съм разстроена и изразих възхищение от вкуса на Елън, което ми коства неимоверно усилие. Явно тя държеше шаферките й да изглеждат като феи на цветята. Никой не бе виждал толкова волани и панделки от сватбата на принцеса Даяна през 1981-ва. Руменото й бузесто лице засия, докато ми показваше розовите поли.
— Фантастично. Много са красиви — казах аз, но мислите ми бяха другаде. Знаех, че Том винаги се е правил на мъжкар, който гледа на жените с пренебрежение. Приличаше на властен викториански епископ, убеден, че е избран да прилага суровия Божи закон. Самодоволно, горделиво, арогантно копеле! Проклета да бях, ако му позволях да ме прогони от дома си.
Не исках да остана… но нищо нямаше да ме принуди да си тръгна.
Стиснах устни. Елън бе булката, а нейното желание бе да присъствам на сватбата. То бе по-важно от волята на брата на младоженеца.
— Знаеш ли — бавно каза Елън, сякаш над главата й се появи балонче с гениална идея, както в анимационните филми. — Братовчедките ми ще бъдат шаферки, но те са само пет, а са нужни четен брой. Когато онези хлапачки започнат да разпръсват цветята, ще настане бъркотия. Би било чудесно, ако има една по-зряла жена да ги строява. Съгласна ли си това да бъдеш ти?
Десет часа по-рано бих казала: «Няма да стане». Но си представих лицето на Том, когато узнае новината.
— С удоволствие.
Двадесета глава
Прекарах останалата част от сутринта с Елън. Прикривах яростта си, докато си играехме с булчинския й реквизит.
Булките имат цял куп играчки. Предполагам, че всяка жена разбира това едва когато се омъжва. Първо роклята. После обувките, доста широки в пръстите за Елън. Биха били по мярка на грозните сестри на Пепеляшка. Годежният пръстен, който й бе подарил Чарлз, бе с огромен рубин, инкрустиран в старо сребро, а халката — стандартна, от бяло злато. Безброй пъти отвори и затвори кутията. Показа ми букета и ме заведе в килера да видя тортата на шест етажа с глазура от бял и жълт крем.