— Не се безпокой, Алекс, никой няма да те помисли за ангелче.
— Нямаш представа как стоят нещата в реалния свят — изкрещях. — Излизал си с Линда, мис Съвършенство и с още няколко разглезени момичета. За другите животът не е розов.
— Предпочиташ мръсник и използвач като онзи плейбой Шеймъс Мейън — равнодушно изтъкна той.
— Това, което става между мен и Шеймъс, не те засяга.
— Правите го под моя покрив, а Долорес също е моя гостенка.
— Отново грешиш. Елън настоява да бъда шаферка. Ще й обясниш ли защо искаше да ме накараш да си тръгна? — Том замълча. — Виждаш ли, ръцете ти са вързани, така че не можеш да сториш друго, освен да продължиш с лекциите си. Давай.
— Значи няма да се откажеш от него? И не те е грижа, че хората биха могли да ви видят заедно?
Вече не бе така. Никога не бях гледала на нещата по този начин. Дълбоко в себе си исках да му обясня. Но да върви по дяволите!
— Животът си е мой.
— Шеймъс Мейън. — Тонът му издаде огорчение. — Е, добре. — Замисли се и стисна волана така силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха. — Може би ти дължа извинение. Става дума за твоя живот. Защо да ме е грижа?
— Точно така, защо?
— Той е стимулът ти да вървиш напред. Някога се надявах… аз да бъда този стимул.
«Е, добре, вече си разбрал каква е истинската ми същност».
— Том, не се терзай повече. Никога не бих се влюбила в мъж като теб.
— Нима? — тихо попита той.
— Това е истината. — Жалко, че не пушех. В този момент бих запалила цигара. — Непоправим арогантен консерватор, червив с пари. Мислиш се за по-добър и по-умен от целия свят. И си толкова набожен, че заслужаваш да ти издигнат църква. «Свети Тома Стройни». Добре че не си католик, иначе би отегчил свещеника до смърт с изповедите си. Най-чистата душа. Лесно е да бъдеш безгрешен, когато няма с какво да те изкушат.
Том остана мълчалив за миг.
— Нямах представа, че мнението ти за мен е такова.
— А аз нямах представа, че си способен да ме съдиш.
— Искаш да кажеш, че съм се излъгал? Че не е било както изглеждаше? Може би просто ти е налетял.
— Именно.
— Значи нямаш връзка с него?
Замълчах. Том извърна глава и натисна газта. Понесохме се с бясна скорост.
— Нали не те е страх? — попита той.
Стисках юмруци, но нямаше да му доставя удоволствие.
— Никак.
— Чудесно.
Натисна педала до дупка.
В Глостьр Том паркира пред голям търговски център.
— Тук не е за мен — възразих. — «У. Х. Смитс и Дебънхамс». Нима очакваш да намеря нещо прилично в «Маркс енд Спаркс»?
Бях така разгорещена, че бихте могли да опържите яйце върху мен. Бе необичайно топъл есенен ден, под плетения ми тоалет бе избила пот, а Том ме бе вбесил. Това бе като капак на случката с Шеймъс и прищявката на Елън. Какво правехме в този затънтен град? Едва ли в цялата област имаше поне един бутик «Прада». Господи, целта му бе да ме накара да избирам между конфекция и цикламената рокля с огромна панделка.
— Трябва да се задоволиш с нещо от тук.
Том вяло се облегна на колата си и ме изгледа от главата до петите. Това адски ме подразни. Когато бе като четирикрилен гардероб, не бих обърнала внимание. Все още бе едър, но набит. Мускулест. Истински мъжкар.
Струваше ми се смущаващо.
— Сигурно наблизо има фирмени бутици. В Глостършир е пълно с богати жени.
— Е, аз не съм една от тях — напомни ми Том. — Нямам представа къде се намират.
Гневно закрачих към търговския център и усетих, че Том върви плътно зад мен.
— Какво си мислиш, че правиш?
— Идвам с теб — спокойно отвърна той.
— Нямам нужда от горила, която да ме следва по петите, когато влизам в магазин за дрехи.
— Предпочиташ женчовци като Шеймъс Мейън.
— Не е «женчо», що за дума е това?
— Не съм длъжен да бъда учтив, Алекс. Този мъж е изнежен. С ярки костюми и дълга коса. Не може да повдигне и кутия печен боб без помощ.
— Косата му не е твърде дълга.
— Стига до под яката. Съжалявам, но започваш да ме ядосваш. Ако те оставя сама, можеш да се загубиш и ще трябва да те търся цял ден.
— Разкарай се.
— Какво ще направиш? — попита Том с шеговита усмивка. — Ще повикаш полиция и ще кажеш, че те преследвам?
Бях на път да обезумея от ярост.
— Може би.
— Е. — На лицето му се изписа злорадство. — Ето там има полицайка. Действай.
По площада пред нас крачеше жена с униформа и грозновато лице. Изглеждаше съвестна пазителка на реда. Стиснах зъби и го смушках.
— Кучи син!
При първия допир до стегнатите му мускули пръстите ми изтръпнаха.