Вцепених се от ужас при мисълта, че ще има възможност да огледа и моя задник. Не че ме бе грижа за мнението му, но имах толкова тлъстини, че навярно седлото се бе впило в тях и грозно изпъкваха над него.
— Ужасен задник — засмя се Том. Изправих гръб, доколкото можех.
— Говори каквото искаш, приятел! Знаеш, че самият ти не си Адонис. Ако искам да слушам лични обиди, ще се обадя на майка си. Благодаря.
Изгледа ме с недоумение.
— Не твоят, глупачке. Става въпрос за кобилата. Има безброй драскотини отзад. Нищо чудно, че е неспокойна. Сигурно се е закачила на някой къпинов храст.
— О — вяло отвърнах.
Гейл със сигурност би отминала това с пълно нехайство, но аз не можех да бъда толкова хладнокръвна.
— Кротко, момиче, кротко — промърмори Том и почеса кобилата зад ушите. Отвратителното създание весело изсумтя. Ако си мислеше, че ще й простя само заради няколко малки рани, лъжеше се. Ето така нашите кавалеристи са победили казаците или не зная си кого.
Мога да ви уверя, че никога не бих влязла в конюшнята с шепа храна за нея.
— Най-добре е да я приберем и да повикаме ветеринар. Ще й бие доза болкоуспокояващо — каза Том.
— Е, и аз имам нужда от една доза след шока.
— Доза какво? — учудено попита той.
— Бренди или уиски — усмихнах се, но господин Не ми е никак смешно остана напълно сериозен.
— Надявам се, че няма да се напиеш и да се хвърлиш в обятията на Шеймъс Мейън.
— Пак ли ще заплашиш да ме изгониш? — попитах аз със злоба. — Мислех, че вече сме приключили с тази тема. Том, нямам нужда от нравоучение.
— Господи, ще ме изслушаш ли поне веднъж? — Том прокара голямата си лапа през гъстите си тъмни коси. — Днес те видях да се натискаш с Шеймъс. И не бях единственият, Алекс. Всички те видяха, включително и Долорес. Наистина ли искаш да продължиш да се излагаш?
— Не, разбира се. Опитвах се да… — Бях на път да се впусна в подробни обяснения, но презрението, което издаде строгото му лице, ме накара изведнъж да замълча. — Не аз търся възможности да се усамотявам с него, ясно ли е? Това е единственото, което трябва да знаеш.
— Добре. Е, сигурен съм, че е голяма утеха за жена му.
— Поздравления, Том — просъсках. — Не си ми казвал, че кралицата те е провъзгласила за архиепископ на Кентърбъри. Мислех, че си просто моят стар приятел, а ти си носел отговорност за морала на цялата нация. Знаеш ли, Шеймъс има и други любовници. Много. Не че Долорес не знае, самата тя ми го каза. Ако не може да се примири, според мен трябва да се разведе с него.
— Не мога да повярвам — тихо промълви Том. — Много други любовници. Значи това те оправдава? И нямаш нищо против да бъдеш част от харем?
Въздъхнах дълбоко.
— Между Шеймъс и мен няма нищо, Том. И не ти дължа каквито и да било обяснения.
— Чудесно.
Застана неподвижно на седлото и дръпна поводите на Коуч. За мое удивление тя покорно тръгна редом до неговия кон.
Искаше ми се да вдигна скандал, но прехапах език. Какво можех да сторя, след като наглото копеле бе спасило кожата ми?
Другите вече ни виждаха, когато Том благоволи отново да се обърне към мен.
— Трябва да си поговорим.
— Не мисля. Писна ми от празни приказки, благодаря.
— За Оливия.
— Какво има да обсъждаме за нея?
Вече наистина ме вбеси. Съзнателно ме унижаваше. Получавах укори за всичко, което направех. Въпреки че не аз, а Гейл я бе довела, моя милост щеше да изтърпи поредната нравоучителна лекция. — Щом не одобряваш това, че сестра ми доведе още една гостенка, трябваше да го споделиш, когато пристигнаха. Сега би изглеждало малко странно, ако трябва да й кажа да си тръгне.
— Не знаех… — Том замълча, сякаш се чувстваше неловко. Имаше за какво. Що за домакин бе той? — Тогава не предвидих, че ще стане така.
— Разбирам. Решил си, че приятелките ми не са достойни за твоя дом.
— Не съм казал това.
— Все едно си го казал. Щом искаш да се разкара, ще се наложи да й го кажеш лично. Не съм ти частна секретарка.
— Всъщност… снощи се опитах да поговоря с нея — смотолеви Том. Дори не дръзваше да ме погледне в очите. Бях по-скоро изумена, отколкото ядосана. Нима Том Дръмънд наистина се бе променил толкова? Помнех го като безупречен джентълмен от дните, когато бе дебел и не ме привличаше. А сега гонеше приятелките ми от къщата си. Не че Снежанка ми бе приятелка, но той не знаеше това.
Нима съществува природен закон всички привлекателни мъже да бъдат негодници? Том бе станал привлекателен и сякаш бе неизбежно и той да се превърне в негодник.