Двадесет и трета глава
— Отказа да си тръгне — довери ми се Том. Пришпорих Коуч доста силно и тя се затича в тръс към другите. Свечеряваше се и небето бе добило розовозлатист оттенък. Слънцето над хълмовете очертаваше силуетите на дърветата с алени контури.
— Проблемът е твой, не разбирам какво искаш от мен. Не мога да я принудя да си тръгне. Не ти ли се струва глупаво, след като вече е прекарала цял ден тук?
Том ме изгледа сърдито.
— Е, тогава й кажи да се държи по-прилично. Наглостта, с която флиртува с брат ми, ме отвращава.
— Тангото се танцува от двама, приятел. Чарли е този, който се жени и слага край на всички флиртове, а не Оливия.
— Защо не даваш пет пари за светостта на брака?
— Няма да се омъжа в скоро време. Не мисля, че брат ти има оправдание.
— Явно не мога да намеря общ език с теб, Алекс — суховато каза Том. — Може би ще се разбера по-добре с малката ти сестричка. Тя поне е готова да ме изслуша.
Не се и съмнявах, че Том ще постигне успех с Гейл. «Сигурно сега е на седмото небе», помислих си с огорчение. Отдавна му бе хвърлила око и можеше да тържествува, че най-сетне всичко се подрежда така, както тя желае.
Но колко бе нагъл! Като че ли брат му не можеше сам да взема решения. Мъжете вечно се оправдават. «Тя ме съблазни, не можах да й устоя». Ако питате мен, това е най-глупавото обяснение. Том би трябвало да чете своите лекции по морал на брат си. Разбира се, че Снежанка не биваше да флиртува с младоженеца, но тя флиртуваше с всеки мъж. Чарли бе решил да се обвърже с една жена. За повечето мъже това означава всяка сутрин да закусват у дома, а ти да им приготвяш закуската.
Най-сетне Коуч се върна на пътеката и когато разказах на смаяните гости какво се бе случило, Джилиън и Гейл ахнаха, възхитени от героизма на Том.
— Успокой се, Алекс. Не гледай толкова сърдито — засмя се Снежанка.
Погледнах към Чарли. За щастие, възбудата му бе изчезнала.
— Ще се прибера в къщата, ако нямате нищо против. Трябва да взема вана — промълвих.
— Идвам с теб — веднага предложи Шеймъс.
Погледът, който ми хвърли Том, бе топъл колкото арктически айсберг.
— Не, благодаря, искам да остана сама. Имах шокиращо преживяване — решително заявих.
— Може би по-късно — каза Шеймъс.
— Аз ще я придружа — милостиво се намеси госпожа Джоунс и раздвижи тлъстия си задник на седлото. — Уморих се, а не бива да се претоварвам физически.
Някой бе подредил банята в мое отсъствие. Намерих флакони с ароматна пяна «Флорис» и бели пухкави кърпи. Докато втривах шампоан в скалпа си, се загледах навън в лавандуловите храсти, обагрени в розово от залязващото слънце. Опитах се да преодолея отчаянието.
Шеймъс Мейън бе проблем, който трябваше да оставя на заден план. Не можех да мисля за работата си точно сега.
Запитах се как бе възможно Том Дръмънд да има такова въздействие върху мен. Бе толкова нагъл и вироглав. Всяка жена би била уязвима, след като някой я е спасил от падане в пропаст.
Но той не се интересуваше от мен. Ясно ми го бе показал. Първо, смяташе ме за вавилонската кучка заради връзката ми с Шеймъс. Второ, беше ме обвинил в егоизъм, защото не бях изпълнила желанието на Елън… Мен! И накрая ми бе дал да разбера, че приятелките ми са недостойни да бъдат гостенки в неговия дом. Това бе истинският смисъл на думите му. Двете със Снежанка бяхме учили в едно и също училище и не бяхме от неговата класа, защото родителите ни бяха обикновени хора. Бе казал, че Снежанка трябва да си тръгне, което означаваше, че същото се отнася и за мен.
Може би в «Оксфорд» нещата бяха различни заради надеждите му да се сближи с мен. Навярно е решил, че не е зле в кръга на приятелите му да има и една комунистка, художник с леви убеждения. Но вече не бях комунистка и дори художник. Бях просто старата неудачница Алекс. Може би ме бе поканил само за да се увери, че съм пълна трагедия.
Опасно бе да се отдавам на подобни мисли. Реших да се опитам да мисля за нещо друго.
Два часа по-късно слязох от стаята си с новия си копринен костюм «Дона Карън», изсушени и лъскави коси и старателно сложен грим.
Том Дръмънд предлагаше шери за аперитив на всички в приемната. Не ми обърна никакво внимание.
Елън и Чарли седяха плътно един до друг в единия край на дивана, както и Шеймъс и Долорес, които ме изгледаха враждебно. Снежанка си бъбреше с Гейл, Кийша и Бронуен, облечена с вечерна рокля от сатен с гол гръб, която привличаше погледите на мъжете като светлина на морски фар след дълго плаване.