— Е, Долорес, каква е тайната на щастливия брак? — Бузестото лице на Елън сияеше. — Предполагам, че добрата кухня — сама си отговори тя и избухна в смях.
— Мисля, че човек не бива да очаква твърде много от живота — мрачно каза Долорес.
— Но приятелството е по-важно от секса, — изтъкна Елън по-сериозно. — Искам да кажа, когато станеш на осемдесет, остава само това.
Снежанка стана и прекоси стаята. Ледът за уиски бе точно пред Чарли и когато се наведе да сложи няколко бучки в чашата си, тя му даде възможност да види целия гранд каньон през деколтето й. Аленият сатен се плъзгаше по изваяните й форми като кожа на змия.
— Проблемът е, че докато станеш на осемдесет, трябва да минат доста години — бавно каза Снежанка.
— Но ролята на страстта е преувеличена — смутено възрази Елън. Гледаше я втренчено като котка, дебнеща мишка.
— Така ли мислиш? — попита Снежанка с насмешка, преди да се настани до Дани Бойл. Дани бе свободен мъж, естествено. Многозначително погледнах Том, когато Дани прокара ръка по голото й рамо.
Чарли Дръмънд изглеждаше готов да удуши Дани, но Снежанка нямаше никаква вина за това, нали?
— Според мен страстта е на първо място — продължи тя. — Не бих могла да живея без нея.
Изведнъж всички мъже в стаята се покашляха и отпиха големи глътки от питиетата си.
— Какво мислиш ти за страстта, Алекс Уайлд? — неочаквано попита Шеймъс Мейън на висок глас и жена му го изгледа с чиста омраза. Изчервих се като рак до корените на косата си и навярно изглеждах по-гузна отвсякога. Господи, какво бях сторила?
— Никога не съм й отдавала твърде голямо значение — откровено казах аз. — Съгласна съм с Елън.
Шеймъс настръхна.
— Сигурен съм, че някои от бившите ти гаджета биха казали друго.
— Откъде знаеш какво биха казали бившите ми гаджета? — предизвикателно попитах. — Впрочем гледал ли си «Когато Хари срещна Сали»? Мъжете разбира само от това.
Кийша се засмя гръмогласно и започна да ръкопляска. Шеймъс виновно замълча, а Долорес Мейън ми се усмихна, макар и съвсем леко. Почти долових съчувствие.
Отпих глътка шери и продължих. Добре, зная, че не мога да съпернича на Снежанка, Гейл и всички по-слаби и по-хубави жени, но с новия си тоалет се чувствах поне представителна.
— Има доста добри адвокати по семейно право. В наши дни мъжете трябва да бъдат предпазливи. Една горда съпруга би могла да им отмъкне петдесет процента от имуществото. Както стана с Терънс Конран. Твърдеше, че жена му няма никакви заслуги, освен че му сготвила два-три пъти, но въпреки това съдията й даде десет милиона лири.
Шеймъс бе позеленял. Всички омъжени жени ме зяпаха, сякаш бях изрекла богохулство в църква. Говорех за развод в такъв момент. Изражението на Том бе неразгадаемо, но ми бе все едно. Бях доволна от себе си, а Долорес Мейън ми намигаше приятелски.
Предположих, че симулираните оргазми нямат място в списъка от позволени теми за обсъждане на Том.
— Остава само репетицията утре. Сигурна съм, че ще изпълниш задачата си без проблем, Алекс — каза Елън, за да ми вдъхне увереност, или по-скоро да ми покаже кой командва.
— Ще изглеждаш великолепно с розовата рокля «Лора Аш» — увери ме госпожа Дръмънд с топлота. Истината бе, че с нея щях да приличам на салам, от най-дебелия, а и никак не подхождаше на косата ми. Навярно не бяха забелязали червеникавите кичури около лицето ми. Спомних си как в училище, когато видехме някоя от учителките да минава покрай нас с кафява пола и крещящ оранжев пуловер, двете с Елън подигравателно запявахме зад гърба й песента на «Куийн» от «Флаш Гордън» с преиначен текст. Представих си как се препъвам в старомодните волани и над мен се появява грозно същество, което започва да се киска зловещо.
Знаех как изглежда роклята, защото майка ми имаше същата «Лора Аш» и веднъж ме бе накарала да я облека за прием в «Ротъри Клуб».
— Толкова добре се съчетава с розите ми — въздъхна Елън с възхищение.
На Снежанка сякаш й се повдигаше и не бе единствената.
— Ще видим — казах аз.
Самодоволно се усмихнах, когато си представих как пристигам с роклята си с цвят на ирис. Ха-ха. Пепеляшка щеше да се появи на бала.
Когато се събудих, над нивите навън леко ръмеше. Мирисът на влажната трева бе толкова свеж, че ме замая, когато надникнах през отворения прозорец. Удивителна къща. За съжаление щях да спя в нея само още една нощ.
Чух силно почукване на вратата си.
— Влез — казах аз, имитирайки тона, с който капитан Пикард от «Стар Трек» изрича тази реплика. Отдавна си падах по него, по плешивата му глава и всичко останало. Взех решение да бленувам единствено за капитан Пикард. В края на краищата, все не успява да се събере с доктор Бевърли Кръшър, така че е свободен, а и има предимството, че е измислен герой, който никога не би разбил сърцето ми.