— За бога, скъпа — промълви госпожа Дръмънд, — да не би да си изяла храната на козите?
Гейл изглеждаше готова да повърне. Обикновено подобна новина би ме изпълнила със злорадство, но видях Мелиса и приятелките й да се подхилват и издърпах сестра си навън. Аз съм единствената, която има право да се присмива на Гейл заради глупавата й диета. Те просто се подиграваха с обикновените момичета от семейство Уайлд и не можех да търпя това. Бих предпочела да слушам отегчителните твърдения на Гейл, че е жизненоважно да палим свещи за ароматерапия в тоалетната всеки месец.
— Козя храна? — запелтечи тя.
— Стига с тези глупости, какво искаше да ми кажеш? — попитах. Всичко, което можеше да отклони мислите ми от грозната рокля, бе добре дошло.
— Мисля… о, Алекс, мисля, че трябва да кажем на Снежанка да си тръгне — заяви Гейл с пискливия си глас.
— Том е говорил с теб.
— Да, и беше доста настойчив — самодоволно каза тя. Не можеше да скрие задоволството си от вниманието, което той й посвещаваше. Винаги бе мечтала за това.
— Гейл! За нищо на света. Как можеш да говориш така? Тя е твоя приятелка. Том се държи като непоправим сноб.
— Е, тази къща е негова — напомни ми Гейл. — Мисля, че трябва да се съобразяваме с желанията му.
— Няма да помогна на Том Дръмънд да изгони Снежанка — решително казах аз и тропнах с крак. Иронията бе, че не можех да понасям онази кучка, но напук на Том държах тя да остане. — Изтъкна ли основателна причина?
— Е, каза, че има доста основателна — отвърна Гейл със сериозен тон.
— И каква е тя?
— Не може да ми каже защо, но смята, че присъствието й в тази къща е опасно.
— Ако Чарли Дръмънд страда от романтична амнезия, това е негов проблем — сопнах се аз.
— Мисля, че трябва да послушаме Том.
— Само защото си падаш по него — промълвих с огорчение.
— Какво лошо има в това? Той е мъж-мечта. Толкова чаровен. И истински джентълмен — въздъхна Гейл.
— Толкова богат.
— Какво? Знаеш, че материалните неща не ме интересуват. Както и да е, Томи казва, че не одобрява приятелството ни с жена като Снежанка и че трябва веднага да я разкараме.
— Така ли? — Гласът ми прозвуча хладно, въпреки че в мен напираше огнен гняв. — Защо? Защото брат му не може да й устои? Защото е флиртаджийка? Разбира се, в правилника на Том Дръмънд подобно поведение се заклеймява. Нима наистина мисли, че може да нарежда кои да бъдат приятелките ми?
— Е… — Гейл се нацупи и скръсти кльощавите си ръце. — Аз ще се вслушам в съвета му. Ще се върна с вашата кола. Трябва да кажа на Снежанка, че повече не желая да я виждам.
Зяпнах от изумление. Това бе прекалено, дори за Гейл. Когато онази гъска се бе нанесла в апартамента срещу нас, сестра ми не преставаше да говори за нея: «Снежанка това, Снежанка онова». Тя подкупваше приятелките ми с маркова козметика и билети за концерти, а Гейл първа я превъзнасяше, когато уреждаше покани за светски приеми. Снежанка бе новата й най-добра приятелка, а сега бе готова да се откаже от нея само защото един нагъл тип настоява!
— Гейл, не можеш. Дори не е назовал причината.
— Томи… — «Томи? Кой беше той, герой от рокопера?» — Томи твърди, че е основателна, но не е уместно да ни я казва. Просто иска да я отпратим и да не дружим повече с нея, ясно ли е? Аз му имам доверие, мисля, че е чудесен — предизвикателно завърши Гейл.
— Не било уместно да ни я казва, колко удобно. — Вратата проскърца и отново се отвори. Елън ми махна да вляза. Том се качваше по стълбите към нас. — Извинявай, викат ме.
Втурнах се вътре, за да изслушам указанията на Елън как трябва да вървя след нея по пътеката между гостите.
С тази рокля походката ми щеше да бъде страхотна. В съвършена хармония с изражението ми.
— Малко по-назад от Елън, скъпа. Поне три крачки — настоя госпожа Джоунс. — Мястото на шаферката е винаги зад булката. Не бива да я засенчваш.
— Няма такава опасност — отново подхвърли Мелиса и ехидно се засмя.
Направих крачка назад и се намръщих на всички. Елън ми хвърли укорителен поглед, но не й обърнах внимание.
— Наистина се съчетава чудесно с цветята — изчурулика тя. — Гримьорът ще ти сложи сини сенки и ще изглеждаш просто великолепно.
— Да, добре. Ще видим — дръзко казах аз.
«Кийша, Бронуен, спасете ме!» Не ми позволиха да сваля ужасната рокля, преди да отрепетирам участието си в шествието по тревата. «По дяволите, какъв проблем има тази дебела глупачка? — помислих си, обзета от ярост. — Нали всеки само повтаря реплики? Дори не е нужно да поиска пръстена». Освен това трябваше да преминем по пътеката зад Елън, придружавана до олтара от Том, защото баща й бе хвърлил топа. Като на модно ревю. Защо някои хора мислят, че е вълнуващо да изглеждаш, сякаш страдаш от анорексия, и да вървиш по подиум? Струва ми се много лесно. Дори пощальончето Кевин би се справил с тази работа. И аз бих могла да стана модел, ако закусвах хероин, обядвах кокаин и вечерях екстази. След пластична операция, разбира се. Видяхте ли какво направи онази бездарна, алчна професионална вдовица Къртни Лав? Десет кила наднормено тегло и грозно лице, а сега се появява по кориците на «Харпър» с нос като на Мадона.