— Алекс не ме е «изпуснала». Никога не сме били нещо повече от приятели — отвърна Том.
— Не мога да си обясня защо — въздъхна Гейл, преливайки от щастие, сякаш бе спечелила от лотарията.
— Не съм достатъчно романтичен — прошепна Том и погледна право в сините очи на сестра ми. — Но може би съм чакал подходящото момиче.
— О, с Том сме толкова различни — намесих се аз с огромно раздразнение. — Нищо не би излязло.
В този миг кучетата нададоха силен лай, изскочиха изпод масата и хукнаха към вратата. Събориха бялото вино на Снежанка, когато профучаха покрай стола й.
— Господи — промърмори тя, докато се опитваше да го подсуши със салфетката си.
— Нека ти помогна — настойчиво предложи Чарли и скочи от мястото си, сякаш в гащите му бе попаднал фойерверк. Застана до нея и нежно забърса гладката кожа на ръката й. Срещнах умоляващия поглед на Том, но си дадох вид, че не го забелязвам. Можеха сами да се погрижат за проблемите си.
— Някакъв доставчик — извика госпожа Дръмънд. — Какво ли носи? Всичко поръчано за сватбата трябва да пристигне утре.
Отвори вратата и взе от него малка кутия.
— За бога, Александра, за теб е — съобщи тя. — От Глостър.
— Сватбеният ни подарък ли е? — наивно попита Елън. Чарли я изгледа със съжаление и престана да подсушава деколтето на Снежанка.
— Не точно. Нова шаферска рокля — бях принудена да призная. — Честно казано, стои ми доста по-добре от вашата «Лора Аш».
— О — плахо промълви Елън.
Том ме изгледа с откровена ненавист.
Бързо се качих на горния етаж. Елън за втори път се бореше с корсета си за репетицията, докато аз нагло облякох тъмносинята рокля. На дневна светлина изглеждаше още по-добре. С възхищение се огледах в старото огледало над тоалетката си. Приличах на разцъфнал ирис на фона на грижливо окосената зелена трева навън, висока и красива, без къдрички, които да ме загрозяват. Шията ми изглеждаше почти лебедова, а хитрите червеникави кичури — ярки и раздвижени.
Не можех да се меря с Гейл, но все пак бях хубава.
Въртях се ту надясно, ту наляво, когато в стаята влезе Том. Застина, щом видя с какво съм облечена. Затаи дъх за миг, а после очите му засвяткаха срещу мен.
— Никога ли не чукаш, преди да влезеш? Не си и помисляй да ме хокаш — сопнах се аз. — Тази рокля е красива. Не желая да изглеждам като транжирана пуйка, това е.
— Няма да те хокам — студено заяви Том. — Явно упорито държиш на своето.
Седнах на леглото, като се постарах полата да се развее в цялото си великолепие.
— Тогава какво искаш?
Том закрачи из спалнята ми като войник на пост. Беше изнервящо. Искаше ми се да му изкрещя да престане.
— Оливия Уайт флиртува с брат ми цял следобед.
— Да, Гейл ми каза, че си разговарял с нея — злобно промърморих. — Защо не поговориш с Чарлз или не изнесеш една от великите си лекции на Оливия? Може би с нея ще се разбереш по-добре, отколкото с мен.
— Кога ще пораснеш? — гневно извика той. — Не става въпрос за теб и мен. Въпросът е, че тази жена се опитва да докопа брат ми. Не познаваш Чарлз. Понякога постъпва глупаво и импулсивно.
— За последен път ти казвам, това не е мой проблем — просъсках аз.
— Не те съветвам да дружиш с хора като нея. Не можеш ли просто да ми се довериш, Алекс? Заради някогашното ни приятелство.
«Някогашното». Значи за него всичко бе минало. Вече не се интересуваше от мен.
— Никой няма право да ми казва с кого да дружа.
Том се спря и посочи към мен.
— Много добре. Не ми оставяш избор. Ще изхвърля тази жена от къщата си още днес. Можеш да й помогнеш да опакова куфарите си. Тя ще си замине, Алекс, със или без твоето съгласие. Надявах се да избегнем тази драма.
— Свърши ли — отегчено попитах. — Трябва да оправя грима си.
Обърнах се с гръб към него и усетих изгарящия ми поглед. Не ми хрумна по-вбесяващ жест. След няколко мига той се оттегли с тежки стъпки. Не си направи труда да затвори вратата.
— Ела, Алекс — извика Гейл. — Трябва да дойдеш в двора от южната страна.
«Южната страна?» Господи, нима познаваше толкова добре разположението на «Карфор»? Навярно бе обиколила цялата къща, за да подмени ролата във всички тоалетни с грапавата рециклирана хартия, която отказвахме да ползваме в апартамента.
— Добре.
Втурнах се навън, обута с тънки боти. Приличах на Мел Би с тях под официалната рокля, но не исках да изцапам елегантните си копринени обувки, въпреки че земята бе съвсем суха.
— Ау — каза Гейл с раздразнение. — Тази рокля те прави с десет кила по-слаба. Том видя ли те с нея?