Вече не бе игра. Аз съсипвах сватбата й.
— Каквото и да облечеш, няма да изглеждам слаба — възрази Елън. Опитваше се да говори с ирония, но по пълната й буза се търкулна още една сълза.
— Не ставай глупава. Предсватбена треска — започна да я утешава Том, извади бяла ленена кърпичка и изтри лицето й. Усмихваше се с топлота, но скования му гръб и това, че избягваше погледа ми, издаде ненавистта му към мен.
Отчаяно се наведох напред, настъпих подгъва на полата с ботушите си и я дърпах, докато усетих как платът се разцепва. Протегнах ръка към Том, но той се отдръпна, сякаш, ако се допре до мен, щеше да се опари.
— По дяволите! — извиках. — Скъсах проклетата рокля, отивам да се преоблека.
— Ще дойда с теб — каза Елън. — Очите ми сълзят от семената, които хвърчат из въздуха.
Не погледнах Том, докато вървях с нея към къщата.
— Какво ще кажеш и двете да се преоблечем и да потърсиш Чарли? — отчаяно предложих. — Направете репетицията с други дрехи. Няма нужда да съсипваш тази хубава рокля.
Но когато влязохме вътре, изтънялата броня на Елън се разкъса както моята рокля. Избухна в неудържим плач и ме накара да обезумея от тревога, както веднъж, когато бях бавачка и детето започна да пищи до посиняване.
— Защо да търся Чарли? Сигурно флиртува с твоята приятелка — зарида Елън. — Знаех си, че е твърде хубаво, за да бъде истина. Кой би пожелал дебелана като мен?
— Не си дебела, а просто закръглена — излъгах. Доразкъсах роклята си и с треперещи ръце посегнах към искрящото цикламено чудо. Господи, бих му добавила дори светлоотразителни райета, ако това можеше да накара Елън да се почувства по-добре. — Той те обича, Елън. Никой не го е накарал насила да ти предложи брак.
— Тогава защо са толкова неразделни с Оливия? — попита Елън и лицето й се изкриви от плач. — Само да беше те послушала. Том ми каза, че ще я помолиш да си тръгне.
Отпуснах се на леглото с риск да измачкам воланите и се заклех на следващата сутрин да не измия косата си, да не сложа грим и дори фон дьо тен.
— Аз… да… — Заекнах, изпаднала в паника. Не знаех какво да й кажа. Почувствах се като най-жалкия червей на света.
— Винаги си ми била толкова добра приятелка — изхлипа Елън. — Застъпваше се за мен, когато никой друг не желаеше.
— Том ще разреши проблема, не се тревожи — уверих я аз. Хванах се за тази мисъл като удавник за сламка. Вярвах, че Том ще се справи с положението. Тази вечер щях да поговоря със Снежанка и лично да я отведа оттук.
«Глупава гъска — каза тихо гласче в главата ми, — виж до какво доведе твоето самосъжаление».
Опитах се да прегърна Елън, доколкото можех да обвия ръце около тялото й. Видях себе си така, както ме виждаше Том, и се намразих.
Тежките му стъпки отекнаха в коридора.
— Бързо, облечи нещо — казах аз и й хвърлих халата си. — Том ще се отърве от нея. Том! Том! Ела тук!
Вратата се отвори с трясък. Но не бе Том, а Чарли. Бе въведен в стаята ми от Снежанка, която го бе хванала под ръка, ухилена до уши.
— О, Алекс, толкова съм ти благодарна, че ме предупреди! Успях да убедя Чарли навреме… о… — Замълча и леко се изчерви при вида на едрото тяло на Елън, загърнато в стар хавлиен халат.
Елън зяпна от изумление. Отначало Чарли не смееше да я погледне, но после вдигна глава и смутено стисна устни.
— Налага се да й кажеш, скъпи — нежно го подкани Снежанка.
Елън хвърли поглед към мен. Очите й отправиха такова обвинение в предателство, че не можах да го понеса.
— Помагала си й — каза тя.
— Хайде, скъпи, да свършваме по-бързо — настоя Снежанка.
Чарли прочисти гърлото си, едновременно ядосан и засрамен, но знаеше, че не може да избегне този момент.
— Съжалявам, Елън — промърмори той. — Сватбата… а… трябва да я отменим.
Двадесет и шеста глава
Нещата излязоха извън контрол. Елън избухна в плач и се втурна към вратата, но се препъна в прага, падна на колене и широкият й гръб затрепери от риданията й. Снежанка се облегна на стената със самодоволна усмивка, а Чарли нервно зарови пръсти в косите си.
— По-добре е, че го разбра сега — спокойно заяви тя.
— Но не така. По дяволите — изруга Чарли.
— Хайде, скъпи, да се махаме — подкани го Снежанка, приближи стройното си тяло към него и облиза устни. — Ще настане суматоха, не бива да бъдем тук. Ще заминем за Лондон с моята кола.