— Няма да бягам — отсече Чарли.
— Това не е бягство, трябва да изчезнем, заради Елън. Няма да й бъде приятно да ни гледа заедно в тази къща — изтъкна тя с ангелски глас.
— Мамка му! Тръгвайте, какво чакате? — изръмжах.
— Добре — отвърна Снежанка. Изгледа ме с пълно безразличие. Не бях виждала толкова пресметливо създание, дори старият ми котарак Лутър не проявяваше такава хитрост, когато се опитваше да достигне до гнездо с пиленца. — Не бива да стоим тук, любов моя. Помисли за Елън.
— По дяволите — повтори Чарли. Изглеждаше омагьосан от Снежанка и очите му жадно се взираха в нея. Очевидно бе, че идеята за бягство му се струва безкрайно примамлива.
От градината се чуха стъпки на хора, които се затичаха към къщата, привлечени от хленченето на Елън, което отекваше като вой на сирена при бомбардировка.
— Чарли, знаеш, че обичаш Елън — започнах да го умолявам аз. — Не й причинявай това. Снежанке… за бога, той ще се ожени утре!
— Млъквай, стара вещице — просъска тя. Изглеждаше красива, когато бе ядосана. Като разярена пума. — Беше любов от пръв поглед. Няма да го принудиш да прекара целия си живот с прасе като нея!
— По-добре прасе, отколкото зла кучка — отвърнах с треперещ глас.
— Впрочем нямаш право да ми четеш лекции за женените мъже, малка уличнице.
Гневно излезе от стаята, покорно следвана от Чарли.
Признавам, че в първите тридесет секунди не сторих нищо. Вие как бихте реагирали? Седнах на леглото с розовата си шаферска рокля и заплаках.
Бях се представила блестящо. Бях успяла да разваля отношенията си с шефа, да съсипя живота на една стара приятелка и да накарам мъжа, по когото бях хлътнала дълбоко като Роби Колтрейн при гмуркане от висок трамплин, да ме ненавижда.
Веднага щом се опомних, хукнах по коридора да търся Елън. Очите ми бяха зачервени, а носът ми течеше като чешма… или беше обратното? Кожата ми лепнеше от хладна пот, избила от паника.
Сблъсках се с Том, който дотича горе по стълбите.
— А, ето те — равнодушно каза той. — Накъде си тръгнала? Вече причини достатъчно неприятности за едно гостуване.
— Отивам да намеря Елън — отвърнах аз и по носа ми потекоха нови сълзи.
— Не си прави труда. Тя не желае да те вижда. Най-добре събери багажа си и тръгвай. Сестра ти и приятелките ви вече товарят колата. Извиних им се, те нямат никаква вина.
— Том — проплаках. — Не исках…
— Няма да слушам оправданията ти, Алекс. Колкото и удивително да ти се струва, ти не си първата ми грижа в момента.
Почувствах болка, сякаш ме бе ударил в корема. Лицето му изглеждаше като изсечено от камък срещу мен.
— Ще си отида — прошепнах. — Веднага.
— Чудесно. — Тъмните очи на Том издадоха недоумение, когато се вгледаха в моите. — Като си помисля, че някога бях влюбен в теб! Едва ли имаш представа колко си се променила. Толкова те харесвах с евтините джинси, с тениска и разрошени коси. А сега носиш маркови облекла и си станала вироглава егоистка. Никога не съм виждал човек, който да стигне дотук от липса на самоуважение.
— Какво? — запелтечих.
— О, добре ме чу. Мислиш, че щом си станала ослепителна красавица, всичко ти е позволено. Но за мен това не означава нищо. Трябва ми момиче, което обича нещо друго на този свят, освен огледалото си — изкрещя той и закрачи към спалнята на Елън, преди да кажа дума в отговор.
Кийша вече бе запалила, когато, залитайки, излязох през входната врата, натоварена с незакопчани куфари. Дори не си бях направила труда да сгъна дрехите. Бързах час по-скоро да изчезна от погледите на хората, които се бяха събрали до стъпалата като за погребално шествие.
Едва видях вратата на колата през сълзите си. Стоварих една чанта на чакъла и всичкото ми бельо се разпиля на алеята.
— О, за бога — извика Гейл и скочи от колата да го събере. — Ти си виновна за всичко, Алекс! Донесе ни най-големия срам на света. Не ти ли стига? Направи един стриптийз и затанцувай кан-кан, ако не ти се струва достатъчно.
— Млъкни, Гейл, връщай се в колата — спокойно каза Бронуен.
Най-сетне бельото ми бе натоварено в багажника и Кийша потегли с такава скорост, че се разхвърча чакъл. Кой каквото ще да казва за това момиче, но може да кара като Деймън Хил. Имаше достатъчно материал да издаде цяла книга със съчинени от нея ругатни по адрес на други шофьори.
— Разкарай се от пътя ми, шибан ходещ труп! — крещеше тя на пенсионерите, които пресичаха твърде бавно, но това е друга тема.