— Не мога да разбера защо не послуша Том — безброй пъти повтори Гейл по пътя. Накрая й казах, че Том е сноб и самонадеян глупак.
— Аз мисля, че е страхотен — заяви тя. — Не се надявай да го зарежа само защото си се скарала с него.
— Да го зарежеш? — Пламнах от ревност. — Дори не ти е дал телефонния си номер.
— Е, вече ми го даде — тържествувайки каза Гейл. — Чудесно си паснахме. Не мога да си обясня защо се държиш така ужасно с него. Предполагам, че все още си луда по Шеймъс.
Шеймъс! Влечението ми към него бе отшумяло като момичешките ми блянове за Пол Уелър.
— Тази история приключи.
— Можехте поне да се прикривате от Долорес, беше ужасно разстроена от малките ви флиртове. Защо трябваше да го правите толкова очевидно? Впрочем Том ми каза, че цъфтя от хубост. Ще очаквам да ми се обади.
Не казах нищо. Видях Гейл да мята златистите си коси на задната седалка.
— Той печели повече от милион годишно — гордо отбеляза тя.
— Браво на него — промърморих.
— Каза ти, че не бива да дружим с жени като Снежанка — напомни ми Гейл. — Трябваше да му обърнеш повече внимание.
— Нямам представа как е стигнал до това заключение. Не знаеше, че тя ще избяга с Чарли. Не е ясновидец.
Кийша се обърна към мен и се усмихна.
— Господи, вие двете наистина все още не схващате.
— Какво не схващаме? Том каза, че не би било уместно да назове причината.
— Колко старомодно — усмихна се Кийша. — И аз бих опитала късмета си с този джентълмен. Мислите ли, че би харесал чернокожа?
Господи, искаше ми се да й отправя заплашително предупреждение, а бе най-добрата ми приятелка.
— Кое е старомодно?
— Той се опитва да спаси репутацията й. Слепи идиотки, в Съри няма ли компаньонки на повикване?
— Какво? — задъхано попитах.
— Нашата Снежанка не е чиста като сняг, а е от бранша — засмя се Кийша. — Нищо чудно, че е искал да я отпрати далеч от брат си.
Когато влязохме в апартамента, ни лъхна миризма на развалена риба. Бронуен отново бе забравила да изхвърли кофата. Затова, преди да се отпусна изтощена на леглото си, трябваше да се заема с мръсотията. Диванът бе покрит с дебел пласт прах, а хладилникът се бе превърнал в резерват за буболечки. Сякаш пакостливи джуджета бяха размахали вълшебни пръчици и бяха превърнали жилището ни в бунище.
— Килимът в спалнята ти не се виждаше от нахвърляни парцали — каза Кийша.
— Какво?
— Трудно беше, но успях да ги събера.
Пъхна част от мръсните ми дрехи в коша за пране.
— Е, поне връзките ми не са «докато утрото ни раздели» — колебливо подхвърлих в отговор.
— «Докато Долорес ни раздели» — засмя се Гейл. — Не, не искам вино, Бронуен. Ще се опитам да сваля някое кило, в случай че Том ме потърси.
— Сигурна ли си, че Снежанка е от бранша? Защо не ни каза това?
— Не е моя работа, скъпа — отвърна Кийша, запали нова цигара и предложи на всички. — Някой иска ли да хване рак?
— Наздраве — каза Бронуен и си взе една.
— Може би е приключила. Но все още има доста «приятели». Все мъже.
— Може би й харесва компанията им — предположих.
— О, слез на земята, Алекс. Би харесала компанията на всеки мъж срещу пет стотачки. Ти ми каза, че произхожда от бедно семейство, а може да си позволи луксозен апартамент, гардероб, пълен с «Прада», и лъскава кола, без да работи? Познава всички богати араби в Лондон. Тоест всички, които въртят незаконен бизнес. Помниш ли красавците, които ни придружиха до приема? Моля те.
Замълчах. Почувствах се като пълна глупачка.
— Сигурно Том познава някого, който е ползвал услугите й. Или е дочул нещо. Но ако се е отказала от този начин на живот, просто не е искал да я засрами, като разкрие на всички. Поне така предполагам.
— Толкова е почтен — въздъхна Гейл. — Толкова… галантен.
В това нямаше съмнение.
— Тогава как е успяла да завърти главата на Чарли?
— Чарли не е знаел това, което е знаел Том. Истината е, че Елън не е красавица. Някои момчета от богати семейства не знаят какво е опитна любовница — каза Кийша, облегна се на дивана и дълбоко всмука от цигарата си. — Омаяла го е със сексапила и умението си да говори като дама. Навярно е усвоила второто във вашето училище манастир, момичета. Преди да започне да изкарва прехраната си, като продава прелестите си — засмя се тя.
Изпих четири големи чаши вино и си легнах. Дори не заплаках. Нямаше смисъл.
Звънът на будилника ми подейства като шок. Бях започнала да свиквам да се будя от птичи песни и мучене на крави, а изведнъж се озовах отново в Лондон, при замърсения въздух. И трябваше да ходя на работа.