Може би, ако поизчаках отвън, Кийша щеше да излезе с гаджето си, за да го замъкне в някой бар в Кемдън.
Но бе твърде студено за план «Б», така че трябваше да се примиря и да се кача по стълбите.
Когато стигнах до вратата, познах заразителния смях на Гейл. Не бе гръмогласен, а звънлив като ромон на поток или изблик на детска радост. Този смях бе едно от десетте й най-силни оръжия за покоряване на мъже. Още преди да вляза, си представих изражението й на свенливо момиче, мятането на коси и някой закачлив жест, например как плъзга лакираните си нокти по ръкава на набелязаната жертва.
Неизбежно бе да стигна до заключението, че се е случило най-лошото. Гейл също имаше ново гадже. Значи бях единствената самотница в този апартамент.
Бе нужно твърде голямо усилие, за да се среша, така че просто извадих ключовете си и отворих вратата.
Застинах. Гейл стоеше в средата на стаята, сложила ръка на рамото на ценното си завоевание, ослепителна с ефирния си тоалет «Джон Роча». Смееше се, флиртуваше и цялата сияеше. Долових щастието и насладата, които струяха от всяка пора на ексфолиираната й кожа. Бе ходила на епилация, а гримът й изглеждаше безупречен, сякаш бе дело на професионален козметик от «Хародс», което може би бе истината. Косите й бяха прихванати на съвършена френска прическа и й придаваха стилен и все пак момичешки вид. Съблазнително пристъпваше на обувки с висок ток, с които краката й изглеждаха още по-стройни. Бе така силно напарфюмирана с «Шанел 19», че уханието изпълваше стаята.
Не бях шокирана от това. Гейл винаги подхожда много сериозно към свалянето на мъже.
Но ми бе нужна секунда, за да се опомня, когато видях кавалера й.
— Здравей, Алекс — каза Том.
— Том — промълвих.
Искаше ми се земята да се разтвори и зиналата бездна да ме погълне, но за мой ужас подът под краката ми не помръдваше. Знаех, че носът ми е зачервен, очите ми сълзят, а одърпаните ми коси и панталонът ми са вир-вода. Когато ме бе видял за последен път, приличах на плашило, а сега изглеждах още по-зле.
Не ми хрумна никаква суховата или остроумна реплика.
— Том — повторих. — Том Дръмънд.
— Много добре, Алекс, заслужаваш отлична оценка на теста по разпознаване — засмя се Гейл. — Не можеш ли да кажеш нещо друго?
— Какво правиш тук? — плахо попитах.
— Ще излизаме заедно, не е ли очевидно? — отвърна тя не без нотка на триумф.
— О — въздъхнах, разтърсвана от вълни на ревност. Сякаш гледах сюрреалистична картина. Не вярвах на очите си.
— Предполагам, че си малко изненадана да ме видиш тук — каза Том, когато Гейл стисна ръката му. — С Гейл се срещаме от около две седмици. От сватбата.
— Сватбата?
— Да. След цялата суматоха се венчаха кротко в семейния параклис, но мисля, че Елън нямаше нищо против. Успяхме… — Изглеждаше ужасно засрамен. — … да убедим Чарли, че прави огромна грешка. Дойде на себе си. Естествено, трябваше отново да спечели Елън, но накрая всичко се подреди.
— Да я спечели? Сигурно две секунди са му били достатъчни — отбеляза Гейл с насмешка.
— Къде е Снежанка? Не се върна в апартамента си.
— Предполагам, че ще го продаде и ще отиде да живее в чужбина — отвърна Том. Гласът му звучеше съвършено спокойно, но не можех да го погледна. Въпреки че нещата се бяха развили по най-добрия начин, си давах сметка какво съм причинила на семейството му. Срама. Скандала. «Мили боже — помислих си със свито сърце, — сигурно обожава Гейл, щом заради нея е готов да се обвърже с това място. С нас. С мен».
— Чудесно — едва успях да кажа. — Ти… не ми каза, че излизаш с Том.
— О, знаех какво изпитваш към него — вяло отвърна Гейл. — Не исках да разгласявам, че сме гаджета, преди да се уверя, че е сериозно. Но изглежда, е така и ще се наложи вие двамата да се помирите.
Том ме гледаше с неприязън. Господи, не можех да го понеса, просто не можех. Мазният сандвич, който бях изяла за обяд, се надигна до гърлото ми. Том ме мразеше, а обичаше сестра ми, и това я правеше безкрайно щастлива. Запитах се до какъв етап са стигнали отношенията им. Дали тя вече избираше модел за сватбена рокля?
— Ще ме извините ли? Трябва да взема вана — с мъка промълвих. — Приятна вечер.
— О, ще бъде доста приятна. Том ще ме заведе да гледаме «Ромео и Жулиета» в Националния. Защо не ми каза, че е толкова романтичен, Алекс?
Но вече бях профучала покрай нея и затръшнах вратата.
Двадесет и девета глава
Опитах се да проявя твърдост.