— Сигурна съм в това. — Тя направи пауза и после вдигна поглед към Дъглас Лейтън, който беше застанал напрегнат до нея. — Дъглас, опасявам се, че Хюбърт става много разсеян. Мисля, че държа ситуацията да се промени.
Лейтън беше дошъл да чуе именно това. Някой тихо почука на вратата и Сюзън Чандлър надзърна в стаята.
— О, госпожо Клозън, не знаех, че имате компания. Ще остана в приемната, докато ви свърши посещението.
— Не е необходимо. Влизайте, Сюзън. Помните Дъглас Лейтън, нали? Срещнахте се миналия понеделник във вашия кабинет.
Сюзън си помисли за онова, което Крис Райън й беше казал за Лейтън.
— Да, помня — отвърна тя хладно. — Как сте, господин Лейтън?
— Много добре, доктор Чандлър.
„Тя знае нещо — помисли си Лейтън. — По-добре да се въртя наоколо. Тя няма да посмее да каже нещо за мен в мое присъствие.“
Усмихна се на Сюзън.
— Дължа ви едно извинение — каза той. — Хукнах от вашия кабинет онзи ден, като че ли бях чул противопожарната аларма, но имах възрастна клиентка, която пристигаше от Кънектикът и бях объркал датите на календара си.
„Много е галантен“ — помисли си Сюзън, докато поемаше стола, който той й подаде. Надяваше се, че ще ги остави насаме, но той дръпна още един стол, заявявайки по този начин намерението си да продължи посещението си.
— Дъглас, няма да ви задържам — каза Джейн Клозън. — Трябва да разменя няколко думи със Сюзън, а след това, опасявам се, ще имам нужда от почивка.
Лейтън скочи със загрижено изражение.
„Изискан мъж към четиридесетте — помисли си Сюзън, разсъждавайки над описанието, което Нат Смол й беше направил на непознатия, когото бе видял да стои пред магазина си в деня на убийството на Абдул Парки. — Само че такова описание отговаря и на много други мъже. И това, че си е сменил версията за един разговор с Реджайна Клозън съвсем не означава, че я е убил.“
На вратата отново се почука и в стаята надникна една сестра.
— Госпожо Клозън, лекарят ще дойде да ви прегледа след минута.
— Скъпа Сюзън, опасявам се, че ви повиках тук напразно. Бихте ли ми се обадили утре сутринта?
— Разбира се.
— Преди да си тръгнете, трябва да видите изненадата, за която ви споменах, че ми е приготвил Дъг. — Тя посочи скицата в рамка. — Това е приют за сираци в Гватемала, който следващата седмица ще бъде посветен на Реджайна.
Сюзън го разгледа внимателно.
— Колко е прекрасно — възкликна тя искрено. — Зная, че в много страни има отчаяна нужда от подобни домове, особено в Централна Америка.
— Точно така — увери я Лейтън. — А Благотворителна фондация „Клозън“ помага те да бъдат построени.
Докато ставаше да си върви, на нощното шкафче до леглото Сюзън забеляза яркосиня папка. Стори й се същата като онази, късчета от която намери в кошчето за боклук в офиса на Каролин Уелс. Пристъпи към нощното шкафче и я взе. Както беше очаквала, на предната корица бе отпечатано логото на „Снимки на презокеански пътешествия“. Тя погледна госпожа Клозън.
— Ще позволите ли?
— Абсолютно. Това май беше последната снимка, направена на Реджайна.
Нямаше никакво съмнение, че жената на снимката бе дъщерята на Джейн Клозън. Очите бяха същите. И двете имаха еднакви прави носове, дори линията на косите горе при челото беше подобна. Реджайна беше снимана на „Габриел“, застанала до капитана.
„Задължителната за пътешествието фотография — помисли си Сюзън — но е много хубава.“
Когато провеждаше разследването за Реджайна Клозън във връзка с предаването си, тя бе видяла нейни снимки от вестници, но нито една от тях не беше толкова красива.
— Реджайна е била много хубава, госпожо Клозън — възкликна Сюзън откровено.
— Да, така е. От датата на снимката заключих, че е била направена два дена преди изчезването й — поясни Джейн Клозън. — Изглежда много щастлива. Понякога тази мисъл ми действа успокоително, но друг път прави загубата още по-мъчителна. Питам се дали нейното щастие има нещо общо с това, че се е доверила на мъжа, отговорен за убийството й.
— Опитайте се да не мислите по този начин — предложи Дъглас Лейтън.
— Съжалявам, че трябва да ви прекъсна. — Лекарят стоеше на прага. Без съмнение чакаше да си тръгнат.
Сюзън разбра, че Лейтън няма да си тръгне преди нея.
— Госпожо Клозън — каза тя припряно, — да си спомняте дали между вещите на Реджайна, намерени в кабината, не е имало и списък на пасажерите?
— Сигурна съм, че видях такъв; беше в плик, заедно с други материали за пътуването. Защо, Сюзън?
— Защото, ако ми позволите, много бих искала да го взема назаем за няколко дни. Мога ли да отида утре?