Очевидно една от папките специално бе привлякла вниманието й, защото тя я донесе на заседанието и зададе куп въпроси по същество. Папката съдържаше информация относно парите, отпущани в помощ на сираците в Гватемала.
„Държах всичко под контрол — помисли си Дъг гневно — и после изведнъж се издъних.“ С надеждата да отклони евентуална дискусия, като пълен идиот, той заяви:
— Това сиропиталище беше особено важно за Реджайна, госпожо Клозън. Тя ми го каза веднъж.
Дъг потръпна, спомняйки си ледения поглед, който му отправи Джейн Клозън. Опита се да замаже положението, като добави припряно:
— Имам предвид, че вие сама цитирахте думите й на едно от първите ни заседания, госпожо Клозън.
Както обикновено, Хюбърт Марч, председателят, беше полузаспал, но Дъг видя израженията на другите попечители, които се втренчиха в него изпитателно, а Джейн Клозън заяви с леден тон:
— Не, никога не съм казвала подобно нещо.
А сега си уреждаше среща с доктор Чандлър. Щом чу лекото щракване от оставянето на слушалката върху вилката, Дъг Лейтън почука внимателно на вратата и изчака госпожа Клозън да отговори. Дълго време тя изобщо не реагира. Той вече се канеше да почука отново, когато долови слабо стенание и се втурна вътре.
Джейн Клозън седеше облегната на стола, а лицето й беше сгърчено от болка. Вдигна поглед към него, поклати глава и посочи встрани. Той знаеше какво означава това. Напусни и затвори вратата зад себе си.
Подчини се безмълвно. Без съмнение, състоянието й се влошаваше. Тя умираше.
Дъг отиде незабавно на рецепцията.
— Госпожа Клозън има пристъп на главоболие — каза той на жената. — Мисля, че трябва да задържите обажданията известно време, за да може да се съвземе.
Върна се в офиса си и седна на бюрото си. Усети, че дланите му са влажни. Извади носна кърпа от джоба си, избърса ги, после стана и отиде до тоалетната. Там наплиска лицето си със студена вода, среса косите си, оправи вратовръзката си и се погледна в огледалото. Винаги изпитваше благодарност, че външният му вид — тъмноруси коси, стоманеносиви очи и аристократичен нос — бяха продукт на генетичния код на фамилията Лейтън. И досега си личеше, че майка му е била хубава жена, но се смръщи само при спомена за родителите й, с техните месести безлични черти.
Беше сигурен, че в сакото и панталоните на Пол Стюарт и връзка в червеникавокафяво и синьо има вид точно на доверения съветник, който ще движи делата на починалата Джейн Клозън така, както тя би желала. Нямаше никакво съмнение, че след нейната смърт Хюбърт Марч ще му предостави ръководството на фондацията.
Дотук всичко вървеше отлично. Нямаше да позволи на Джейн Клозън в последните си дни да осуети плана му.
30
В Йонкърс двайсет и пет годишната Тифани Смит все още не можеше да повярва, че е успяла да се свърже със самата доктор Сюзън Чандлър и бе разговаряла с нея на живо, в ефир. Сервитьорка вечерна смяна в кварталния италиански ресторант „Пещерата“, тя беше известна с това, че никога не забравяше лице на клиент или поръчката му от предишния път. Имената обаче нямаха никакво значение, така че тя никога не си правеше труда да ги помни. Беше по-лесно да нарича всички „кукличка“ или „скъпи“.
Откакто съквартирантката й се омъжи, Тифани живееше сама в малък апартамент на втория етаж на една двуфамилна къща. Тифани Смит имаше навика да спи поне до десет всяка сутрин и после да слуша предаването на доктор Сюзън в леглото, докато се наслаждава на първата си чашка кафе.
Както самата тя казваше: „Когато вече не ходиш със стария си приятел, но още не си намерила някой нов, успокоително е да знаеш, че страшно много жени си имат проблеми с половинките си“. Почти болезнено слаба, с тупирани руси коси и тесни проницателни очи, Тифани имаше насмешлив поглед към живота, който допадаше на някои, а за други беше отблъскващ.
Вчера, когато чу жената, която нарече себе си „Карен“ да говори с доктор Сюзън за тюркоазния пръстен, който някакъв мъж й дал през време на туристическо пътуване по море, тя веднага си помисли за Мат Бауър, който й подари подобен пръстен. След като скъсаха, Тифани се опита да си даде вид, че текстът, гравиран от вътрешната страна, е глупав и твърде сантиментален, но всъщност не мислеше така.
Телефонното обаждане до доктор Сюзън тази сутрин бе в резултат на внезапен порив и почти веднага след това тя съжали за думите си. От думите й можеше да се подразбере, че Мат е стиснат, само защото пръстенът струваше десет долара. Всъщност беше хубав и Тифани мислено си призна, че се беше държала по този начин, само защото Мат я беше изоставил.