С напредването на деня Тифани все повече си мислеше за онзи следобед преди година, който прекара с Мат в Гринич Вилидж. В четири часа, когато се приготвяше за работа, като си тупираше косата и си слагаше грим, тя осъзна, че няма да си спомни името на магазинчето.
— Хайде да видим — каза тя гласно. — Първо отидохме във Вилидж за обяд в някакъв суши бар, после ходихме да гледаме онзи тъп филм, който според Мат бил страхотен и който аз се престорих, че харесах. Нито дума английски, само брътвежи. После се разхождахме, минахме покрай това магазинче за сувенири и аз казах: „Хайде да влезем“. После Мат ми купи подарък. „Тогава той все още се държеше така, като че ли ме харесваше — помисли си Тифани. — Опитвахме се да изберем между една месингова маймунка и миниатюрен Тадж Махал, а собственикът ни отдели колкото време ни беше нужно. Той беше зад стъкления щанд, където седеше и касовия апарат, когато влезе онзи изискан господин.“
Тя го забеляза веднага, защото току-що се бе извърнала от Мат, който беше избрал нещо друго и точно четеше етикетчето с обясненията защо е толкова специално. Човекът изглежда не ги забеляза, защото двамата стояха зад един транспарант с нарисувани върху него камили и пирамиди. Тя не можа да чуе какво каза мъжът, но собственикът извади нещо от стъклената витрина до касовия апарат.
„Клиентът си беше картинка“ — спомни си Тифани привлекателния мъж, който видя в магазина през този ден. Предположи, че той се движи сред хора, за които можеше само да чете по светските хроники във вестниците. „Не като типовете, дето се тъпчат в «Пещерата»“ — помисли си тя. Спомни си изненадата, изписана на лицето на мъжа, когато се обърна и я видя да стои там. А след като си тръгна, собственикът на магазина каза: „Този господин вече е купил няколко такива пръстена за своите приятелки. Може би ще искате да видите един“.
„Беше хубав“ — помисли си Тифани. Освен това знаеше, че Мат вижда по сумата, отметната на касовия апарат, че струва само десет долара, така че без да се притеснява можеше да му каже, че би искала да го получи.
„После собственикът ни показа гравирания надпис — спомни си Тифани. — Мат целият се изчерви и каза, че бил хубав, а аз си помислих, че може би този път съм срещнала момче, с което ще имам по-дълга връзка.“
Тифани подсили веждите си с молив и се пресегна за аркансила. „Но после ние двамата скъсахме“ — поклати тя тъжно глава. Тифани отправи пълен с копнеж поглед към тюркоазния пръстен, който пазеше в малка кутийка от слонова кост, която дядо й купил за баба й през време на сватбеното им пътешествие до Ниагарския водопад. Тя го извади, вдигна го и го погледна с възхищение. „Няма да го изпратя на доктор Сюзън — реши тя. — Кой знае? Може Мат някой ден да ми се обади. Може пък още да си няма постоянна приятелка.“
„Но аз обещах на доктор Сюзън, че ще й го изпратя — спомни си тя. — Какво да правя? Онова, от което изглежда тя се интересува, е къде се намира магазинчето. Тъй че вместо да й изпращам пръстена, може би просто трябва да се помъча да си спомня, за да й помогна. Май че от другата страна на улицата имаше някакъв порно магазин. Освен това съм сигурна, че беше само на две-три пресечки от спирката на метрото. Тя е достатъчно умна. С тази информация би трябвало да го намери.“
Успокоена, че е взела правилното решение, Тифани си сложи сините висящи обици. После седна и написа бележка на доктор Сюзън Чандлър, посочи къде, според нея, горе-долу се намира магазина и й обясни, защо възнамерява да задържи пръстена. Накрая подписа с: „Ваша искрена почитателка, Тифани“.
Вече закъсняваше, както обикновено, и не й остана време да пусне писмото в кутията.
По-късно се сети за този пропуск, докато стоварваше четири порции претоплена лазаня пред досадните клиенти в „Пещерата“.
„Дано си попарят устите“ — помисли си тя.
Докато си мислеше за клиентите, й хрумна една идея. На следващия ден, вместо да пише на доктор Сюзън, можеше просто да й се обади. Веднъж озове ли се в ефир, можеше да обясни, че иска да се извини за репликата си от предишния ден, че пръстенът бил евтин боклук. Казала го, само защото Мат й липсвал ужасно. Той бил толкова добро момче, би ли могла доктор Сюзън да й предложи начин как двамата да се съберат отново? Миналата година не беше отговорил на обажданията й, но тя беше сигурна, че той все още не излиза с друга.
Тифани проследи с удоволствие как един от клиентите й лапна хапка от лазанята си и после грабна чашата с вода.
„По този начин може да получа някой безплатен съвет от доктор Чандлър — помисли си тя. — Не е изключено майката на Мат или някоя тяхна приятелка да слуша и като му чуе името, да му каже. Може пък той да се почувства поласкан и да ми се обади.“