— Не се притеснявах… Знаех, че ти си тук. Как е на домашния фронт?
— Спокойно. Мама вече се оправи след пристъпа на меланхолия по случай годишнината. Чарлс специално ми се обади да ме пита не смятам ли, че приемът е бил невероятен. Всъщност, като последствие аз наистина имах една интересна среща. С един приятел на Бинки. Алекс Райт. Изискан и представителен. Ръководи семейната фондация. Много приятен мъж.
Неда повдигна вежди.
— Боже мили, както би възкликнала майка ми. Впечатлена съм. Фондацията на семейство Райт дарява цяло състояние всяка година. Срещала съм се с Алекс няколко пъти. Може би е малко затворен, освен това очевидно мрази да бъде център на внимание, но от онова, което съм чувала, той е много деен и не е човек, който се задоволява само да прибира допълнителната печалба от членството си в Управителния съвет. Доколкото знам, проверява лично всички основни молби за отпускане на помощи. Дядо му започнал да трупа състояние, а баща му превърнал милионите, в милиарди. Чувам, че Алекс е прагматик, но доколкото разбирам, не е от същото тесто. Забавен ли е?
— Приятен е, даже много — отвърна Сюзън, изненадана от топлината в гласа си. Погледна часовника си. — Добре, аз тръгвам. Имам да проведа няколко разговора.
Сюзън грабна едно солидно парче бадемов кекс и си взе чашата.
— Благодаря за дажбата за бедстващи.
— За теб винаги. Отбий се довечера на чаша вино.
— Благодаря, но няма да е довечера. Имам среща. Ще ти разказвам утре за него.
Когато Сюзън се върна в своя офис, Джанет беше там и разговаряше по телефона.
— О, чакайте малко, ето я — каза Джанет и покри слушалката с ръка. — Алекс Райт. Каза, че е лично. И прозвуча толкова разочарован, когато му казах, че не сте тук. Сигурно е готин.
„По-спокойно“ — помисли си Сюзън.
— Кажи му, че веднага отивам.
Тя затвори вратата с ненужна сила, остави чашата с кафе и кекса на бюрото си и вдигна слушалката.
— Здравейте, Алекс.
Гласът му прозвуча с весело задоволство.
— Секретарката ви е права. Бях разочарован, но трябва да отбележа, че никой досега не ме е наричал „готин“. Поласкан съм.
— Джанет има дразнещия навик да закрива слушалката с ръка и после на висок глас да прави своите коментари — отбеляза Сюзън.
— И все пак съм поласкан. — Тонът му се промени. — Потърсих ви у вас преди половин час. Смятах, че е прилично време. Предположих, че тръгвате на работа към девет.
— Днес дойдох в седем и половина. Обичам да започвам отрано.
— Приличаме си. Аз също ставам рано. Домашното възпитание на баща ми. Той смяташе, че който спи след шест часа сутринта, пропуска възможността да натрупа повече пари.
Сюзън си помисли за онова, което Неда току-що й беше разказала за бащата на Алекс Райт.
— Споделяте ли мнението му?
— Господи, не. Всъщност, в някои дни, когато нямам съвещания, съвсем съзнателно се излежавам или чета вестниците в леглото, само защото знам колко би го подразнило това.
Сюзън се засмя.
— Внимавайте. Говорите на психолог.
— О, забравих. Всъщност, наистина съжалявам за баща си. Той пропусна толкова неща в живота си. Ще ми се да се беше научил да усеща аромата на цветята. В много отношения той беше забележителен човек… Както и да е, не се обадих да го обсъждам или да обяснявам какви са ми навиците за спане. Просто исках да ви кажа, че в понеделник вечерта прекарах чудесно във вашата компания и се надявам, че отново ще бъдете свободна в събота вечерта. Нашата фондация отпусна парични средства на Нюйоркската обществена библиотека, предназначени за поддържане на редките издания. По този случай в Ротонда Макгро в централната библиотека на Пето Авеню се организира официален прием. Няма да бъде в много широк кръг — не повече от четиридесет души. Първоначално възнамерявах да отклоня този ангажимент, но не е редно, а ако вие приемете да дойдете с мен, дори може да ми бъде приятно.
Сюзън слушаше. Беше поласкана. В един миг си даде сметка, че тонът на Алекс Райт е станал увещателен.
— Много любезно от ваша страна. Да, свободна съм и бих дошла с удоволствие — отговори тя искрено.
— Ще ви взема около шест и половина, ако ви е удобно.
— Добре.
Гласът му се промени, в него се прокрадна несигурност.
— О, Сюзън, между другото, разговарях със сестра ви.
— С Дий?
Сюзън си даде сметка, че не успя да прикрие изненадата си.
— Да, запознах се с нея на приема на Бинки, след като вие си тръгнахте. Тя се обадила в моя апартамент снощи и ми оставила съобщение. Затова я потърсих. Ще пристигне в Ню Йорк този уикенд. Казах й, че ще ви поканя на приема и й предложих да се присъедини към нас. Стори ми се доста потисната.