— Господин Уелс се е обадил по телефона на моя продуцент и го е помолил за запис на предаването от понеделник. Аз просто исках да му го връча лично, Барбара.
— Значи той ми е повярвал? — възкликна Барбара Джинграс и засия. — Аз му казах, че съпругата му Каролин ви се обади в понеделник. Гледам да не изпускам предаването ви. Тогава го слушах и тя ви позвъни. Познавам гласа й. Но господин Уелс страшно се ядоса, когато му го казах и аз повече не отворих дума за това. После жена му претърпя тази ужасна злополука, така че горкият човек е твърде разстроен, а аз нямам никакъв шанс дори да поговоря с него.
— Разбирам — каза Сюзън. Тя вече беше готова да пусне обаждането на „Карен“ от понеделник. Включи касетофона и го постави на бюрото.
— Барбара, моля ви, бихте ли чули за момент?
Тя намали, щом зазвуча гласът на непознатата, която беше нарекла себе си „Карен“.
Сюзън внимателно наблюдаваше, докато момичето на рецепцията клатеше възбудено глава.
— Това е Каролин Уелс, сигурна съм — потвърди тя. — И дори всичко, което казва, ми е съвсем ясно. Започнах работа тук точно когато двамата с господин Уелс бяха разделени. Помня, защото той беше ужасно разстроен. После, когато отношенията им се оправиха, се промени коренно. Не сте виждали толкова щастлив човек. Очевидно е луд по нея. Сега, откакто стана тази злополука, отново не е на себе си. Чух го да разправя на един от съдружниците си как лекарят го предупредил, че състоянието на съпругата му можело известно време да остане все такова, а те не искали и той да се разболее.
Външната врата се отвори и в помещението влязоха двама мъже. Те изгледаха Сюзън с любопитство, докато минаваха покрай рецепцията. Барбара Джинграс изведнъж се напрегна.
— Доктор Сюзън, по-добре да прекратим този разговор. Това са другите ми двама шефове, а не искам да си имам неприятности. Ако господин Уелс слезе и ни хване да говорим, може да ми се ядоса.
— Разбирам. — Сюзън прибра касетофона.
Подозренията й се потвърдиха; сега просто трябваше да реши какво да прави оттук нататък.
— Само още едно нещо, Барбара. Семейство Уелс имат приятелка на име Памела. Познавате ли я?
Барбара се намръщи, опитвайки се да си спомни. В следващия миг лицето й светна.
— О, вие имате предвид доктор Памела Хейстингс. Тя преподава в Колумбийския университет. Двете с госпожа Уелс са големи приятелки. Зная, че е била часове наред в болницата заедно с господин Уелс.
Сега Сюзън беше научила всичко, което й беше необходимо.
— Благодаря ти, Барбара.
— Вашето предаване наистина много ми харесва, доктор Сюзън.
Сюзън се усмихна.
— Много си мила. — Тя й махна и отвори вратата към коридора, където незабавно извади мобифона си, набра информация и каза: — Колумбийски университет, справки, ако обичате.
43
Точно в девет часа в сряда сутринта доктор Доналд Ричардс се яви на рецепцията на петнайсетия етаж на Бродуей №1440.
— Бях гост в предаването „Питайте доктор Сюзън“ вчера и в понеделник — обясни той на сънената на вид жена, която седеше на бюрото. — Помолих да ми се направят записи на предаванията, но после си тръгнах, без да взема касетите. Дали господин Гини е тук?
— Мисля, че го видях — отвърна служителката, вдигна телефона и набра някакъв номер. — Джед, гостът на Сюзън от вчера е тук.
После вдигна поглед към него.
— Как казахте, че се казвате?
„Нищо не съм казал“ — помисли си Дон.
— Доналд Ричардс.
Администраторката измърмори името му в слушалката, после каза, че бил забравил някакви касети, за които помолил предишния ден. След като слуша един момент, тя рязко затвори.
— Идва веднага. Седнете.
„Питам се кое ли училище за културни обноски е посещавала“ — помисли си Ричардс, докато си избираше стол близо до една масичка, на която лежаха няколко сутрешни вестника.
Миг по-късно се появи Джед с пакет в ръка.
— Съжалявам, че забравих да ви напомня вчера, докторе. Точно се канех да я пратя долу за доставка. Поне все още ги искате и не сте си променили решението като онзи, как му беше името.
— Джъстин Уелс? — подсказа му Ричардс.
— Точно. Но за него ще има изненада; така или иначе ще получи онова, което си е поръчал. Сюзън тази сутрин отиде да му остави записа от предаването в понеделник.
„Интересно — помисли си Ричардс, — много интересно. Сигурно не е много обичайна практика водещият на едно популярно радиошоу да изпълнява ролята на момиче за поръчки.“
След като благодари на Джед Гини, той прибра малкия пакет в куфарчето си и петнайсет минути по-късно вече слизаше от едно такси при гаража, който се намираше близо до апартамента му.