— Страхотно е — произнесе се той. — Рина е невероятна готвачка, но твоето чили е неповторимо.
Кармен, подобие на сестра си, само че по-слаба от неговата икономка, засия.
— Доктор Доналд, знам, че сестра ми се грижи добре за вас в града, но ви казвам — аз я научих да готви, само че още не ме е стигнала.
— Съвсем те приближава — предупреди я Доналд, спомняйки си, че Кармен и Рина са във вечно съревнование. Последното, което искаше, бе да засегне чувствата на Рина, а знаеше, че Кармен й беше казала за някои оплаквания, които беше споделил с нея. Реши, че трябва бързо да смени темата.
— Добре, Кармен, и какво ти докладва Рина за мен?
— Аз ще отговоря на този въпрос — обади се майка му. — Казва, че работиш твърде много, което не е нищо ново. Че си бил смъртно уморен след публичните четения на книгата си миналата седмица и че изглеждаш разтревожен за нещо.
Дон не беше очаквал последния коментар.
— Разтревожен? Няма такова нещо. Естествено, обмислям разни неща. Имам някои доста трудни пациенти. Но не познавам човек без грижи.
Елизабет Ричардс сви рамене.
— Хайде да не се хващаме за смисъла. Къде беше тази сутрин?
— Трябваше да отида в едно радиостудио — измъкна се Дон.
— Освен това си променил графика си така, че първият ти пациент да дойде чак в четири часа.
Дон осъзна, че майка му го следеше не само чрез икономката, а и чрез секретарката му.
— Пак си ходил на езерото, нали? — попита тя.
— Да.
Изражението на майка му омекна. Тя сложи ръка върху неговата.
— Дон, не съм забравила, че днес е годишнината от смъртта на Кати, но вече минаха четири години. Следващия месец ставаш на четиридесет. Трябва да продължаваш напред, животът си тече. Искам да се запознаеш с жена, чиито очи ще засияят, когато се появиш на прага привечер.
— Може би тя също ще работи — каза Дон. — В днешно време почти няма жени, които са само домакини.
— О, престани. Знаеш какво имам предвид. Искам отново да си щастлив. И позволи ми да бъда егоист — искам внуче. Ревнувам, когато приятелките ми разнасят снимки на малките си съкровища. Всеки път си казвам: „Моля те, Господи, нека и аз!“. Дон, дори психиатрите могат да се нуждаят от помощ след изживяна трагедия. Мислил ли си за това?
Той не отговори.
Тогава тя въздъхна:
— Добре, достатъчно. Ставаш от горещия стол. Зная, че не трябва да те измъчвам с това, но наистина се тревожа за теб. Кога за последен път си излизал в отпуск?
— Бинго! — възкликна Дон и лицето му се проясни. — Даваш ми шанс да се защитя следващата седмица, щом приключи едно четене в Маями, ще си взема шест-седем дни почивка.
— Дон, преди време ти обичаше пътуванията по море. — Майка му се поколеба. — Помниш ли как се наричахте двамата с Кати — „мореплавателите“ — и все предприемахте пътуванията си под напора на внезапен порив? Казвахте на своя пътнически агент да ви вземе билети за някой отрязък от дълъг туристически воаяж. Искам да те видя да го правиш отново. Тогава ти се забавляваше, може отново да ти достави удоволствие. Не си стъпвал на туристически кораб, откакто Кати почина.
Доналд Ричардс се взря в синьо-сивите очи, които изразяваха искрена загриженост.
„О, напротив, мамо, напротив — помисли си той. — Разбира се, че съм стъпвал.“
44
Сюзън не можа веднага да се свърже с Памела Хейстингс. Обади се в кабинета й в Колумбийския университет, но й казаха, че доктор Хейстингс едва ли ще се появи преди единайсет. Първият й час по график бил в 11:15.
„Шансът е да се отбие в «Ленъкс Хил» да посети Каролин Уелс“ — помисли си Сюзън. Вече беше девет и петнайсет, тъй че беше малко вероятно да завари Памела там. Затова остави съобщение с молба доктор Хейстингс да й се обади в кабинета по което и да е време след два часа, като недвусмислено подчерта, че би искала двете да разговарят по твърде поверителен и спешен въпрос.
Когато пристигна в студиото само десет минути преди началото на предаването, Сюзън отново прочете неодобрение в очите на Джед Гини.
— Знаеш ли, Сюзън, в най-скоро време… — започна той.
— Зная. В най-скоро време ще започнете без мен и това няма да свърши добре. Дефект на характера, Джед. Подреждам нещата прекалено плътно едно след друго във времето. Ако мислиш, че си спестявам укорите сама на себе си.
Джед се покашля и завъртя неодобрително глава.
— Отби се твоят вчерашен гост доктор Ричардс. Искаше да си прибере касетите с предаванията, в които е участвал. Предполагам, че просто е изгарял от нетърпение да си ги пусне отново и да се чуе колко е добър.