„Ще го видя тази вечер — помисли си Сюзън. — Можех да му ги отнеса. За какво толкова е бързал?“, запита се тя. После, осъзнавайки, че в момента няма никакво време да се тревожи за каквото и да било, тя отиде в студиото. Взе си бележките за предаването и сложи слушалките.
Когато тонрежисьорът обяви трийсет секунди до включване в ефир, тя каза бързо:
— Джед, помниш ли онова обаждане на Тифани вчера? Не очаквам да позвъни отново, но ако го направи, моля те, непременно запиши телефонния й номер, когато съобщава данните си.
— Добре.
— Десет секунди — предупреди тонрежисьорът.
В слушалките си Сюзън чу: „А сега останете с Питайте доктор Сюзън“, след което прозвуча кратък музикален пасаж. Тя пое дълбоко въздух и започна:
— Здравейте, аз съм доктор Сюзън Чандлър. Днес започваме направо с телефонните обаждания, за да отговорим на въпросите, които ви занимават, така че, позвънете ни. Може би заедно ще можем да решим какво ви безпокои във връзка с бъдещето.
Както обикновено времето мина бързо. Някой от обажданията бяха тривиални.
— Доктор Сюзън, в офиса ми има една жена, която направо ме влудява. Ако си сложа нов тоалет, все ме пита откъде съм го купила и няколко дни по-късно се появява с абсолютно същата дреха. Това се е случвало поне четири пъти.
— Очевидно тази жена има проблеми със себереализацията, но това не означава, че те трябва да станат и ваши. Собственият ви проблем има едно просто и незабавно решение — просто не й казвайте откъде си купувате тоалетите.
Други обаждания разискваха доста сложни ситуации.
— Трябваше да дам деветдесетгодишната си майка в старчески дом — каза една жена с унил глас. — Убийствено беше да го сторя, но физически тя е абсолютно безпомощна. А сега не иска да говори с мен. Изпитвам такова чувство за вина, че започвам да ставам неадекватна.
— Дайте й малко време да свикне — предложи Сюзън. — Посещавайте я редовно. Не забравяйте, че тя иска да ви вижда, дори и да твърди обратното. Кажете й колко много я обичате. Всички ние имаме нужда да знаем, че сме обичани, особено ако ни е страх, а в момента тя се чувства именно така. И най-вече, престанете да се терзаете.
„Проблемът е, че някои от нас живеят твърде дълго — помисли си Сюзън тъжно, — докато други, като Реджайна Клозън, а може би и Каролин Уелс, си отиват твърде рано.“
Времето на предаването вече изтичаше, когато тя чу Джед да съобщава:
— Сюзън, следващата слушателка на телефона е Тифани от Йонкърс.
Сюзън вдигна поглед към помещението на тонрежисьора — Джед й кимаше, че ще запише телефонния номер на Тифани от личните й данни.
— Тифани, радвам се, че се обаждаш и днес — започна Сюзън, но бе прекъсната, преди да успее да продължи.
— Доктор Сюзън — каза Тифани бързо, — едва набрах смелост да ви се обадя, защото може и да ви разочаровам. Разбирате ли…
Сюзън изслуша унило очевидно изрепетираната реч за причината, поради която Тифани не можела да й изпрати тюркоазния пръстен. Звучеше почти като прочетен текст.
— Тъй че, както ви казах, доктор Сюзън, много се надявам да не съм ви разочаровала, но той ми е скъп спомен. Освен това ми е подарък от Мат, бившият ми приятел, и по някакъв начин ми напомня за всички чудесни мигове, които сме преживели заедно.
— Тифани, бих искала да ми се обадите в кабинета ми — каза бързо Сюзън и след това получи усещане за deja vu. Не беше ли казала същите тези думи на Каролин Уелс четиридесет и осем часа по-рано?
— Доктор Сюзън, аз няма да променя решението си относно пръстена — отвърна убедено Тифани. — И ако нямате нищо против, искам да ви кажа, че работя в…
— Моля, не споменавайте името на своя работодател — заяви твърдо Сюзън.
— Работя в „Пещерата“ — най-хубавият италиански ресторант в Йонкърс — довърши предизвикателно Тифани, почти викайки.
— Минаваме на реклами, Сюзън — излая Джед в слушалките й.
„Сега поне зная как да я открия“ — помисли си Сюзън унило, докато почти автоматично казваше:
— А сега кратко съобщение от нашите спонсори…
Когато програмата свърши, тя отиде при режисьорския пулт. Джед беше записал телефона на Тифани на гърба на един плик.
— Създава впечатление за глупава, но се изхитри да пусне безплатна реклама на шефа си — отбеляза той кисело. — Знаеш, че преследването на лични облаги в програмата е абсолютно недопустимо.
Сюзън сгъна плика и го пусна в джоба на сакото си.
— Притеснява ме фактът, че Тифани очевидно е сама и търси начин да се събере отново със стария си приятел. Създава впечатление за болезнена уязвимост. Я си представи, че някой откачен е слушал предаването и реши да се възползва от нея?