— А сега клюката, която действително ще те заинтригува — каза Нан, приведе се към своята приятелка и се озърна, за да се убеди, че сервитьорът не е наоколо.
— Чарли и Дан играха голф вчера. Чарли възнамерява да се пенсионира! Очевидно Управителният съвет на „Банистър Фудс“ се нуждае от по-млад председател и изпълнителен директор и от известно време правят сондажи да му предложат солидна компенсация, за да се пенсионира. Чарли казал на Дан, че предпочита да напусне достойно и по собствено желание, вместо да остане и много скоро да го принудят да се оттегли. Но има един проблем: когато засегнал темата пред Бинки, тя получила пристъп. Казала, че да живееш със съпруг пенсионер, е все едно да имаш пиано в кухнята. Което в превод за мен означава „хем безполезно, хем пречи“.
Нан млъкна и се облегна назад. После, повдигайки вежди, за да подсили ефекта, тя продължи:
— Смяташ ли, че в рая настъпва смут?
48
Преди да тръгне от студиото, Сюзън се обади в офиса си. Знаеше, че има голяма вероятност насрочената за един часа среща да се отмени. Пациентката, Линда, четиридесетгодишна писателка, чиито любимец, един златен ретривър, наскоро бил прегазен, се опитваше да превъзмогне депресията и скръбта си. Беше минала само два сеанса, но Сюзън вече беше сигурна, че основната причина на потиснатостта на Линда, бе, не искрената мъка по загубата на любимия домашен питомец, а наскорошната внезапна смърт на нейната осиновителка, от която Линда се беше отчуждила.
Нейното предположение, че Линда ще отмени часа, се оказа правилно.
— Тя каза, че искрено съжалява, но че имала неотложно заседание в службата, което изникнало в последния момент — обясни й Джанет.
„Може и така да е, а може и да не е“ — помисли си Сюзън и си каза, че непременно трябва да се обади на Линда по-късно.
— Някакви други съобщения? — попита тя.
— Само едно. Госпожа Клозън иска да й се обадите, когато ви е удобно след три часа. О, и освен това на бюрото ви очаква разкошен букет.
— Цветя! И от кого са?
— Картичката е запечатана, естествено, не съм я отваряла — отвърна Джанет дяволито. — Убедена съм, че посланието е лично.
— Отвори го сега, моля те, и ми го прочети. — Сюзън вдигна вежди в пълно недоумение. В много отношения Джанет беше великолепна секретарка, но нейната потребност да обсъжда другите предизвикваше раздразнение.
Само след миг Джанет подхвана отново.
— Знаех си, че е лично, докторе — каза тя и започна да чете: — „Благодаря за прекрасната вечер. Очаквам с нетърпение събота. Алекс“.
Сюзън внезапно усети как настроението й се повишава.
— Много мило от негова страна — каза тя, като внимаваше тонът й да прозвучи безстрастно. — Джанет, понеже нямам нищо планирано до два часа, мисля да свърша една работа.
След по-малко от минута Сюзън беше навън и махаше на едно такси. Беше решила, че следващото нещо, което трябва да направи, е да говори с някого от полицията, отговарящ за разследването на злополуката с Каролин Уелс. Сега, след като вече нямаше никакво съмнение, че именно Каролин се бе обадила по време на предаването в понеделник и се бе представила като „Карен“, тя трябваше да установи дали в полицията допускаха някаква достоверност във версията на онази старица — че Каролин Уелс е била блъсната от някого, за да падне под камиона.
Материалът, който прочете в „Таймс“ тази сутрин, съобщаваше, че както злополуката с Каролин, така и убийството на Хилда Джонсън се разследват от XIX районно полицейско управление.
Очевидно това беше мястото, от което трябваше да се започне с търсенето на отговорите.
Въпреки категоричните свидетелски показания на Оливър Бейкър, че Каролин Уелс е загубила равновесие и е паднала, капитанът от полицията Том Ший все още не беше удовлетворен. Като се имаше предвид прекалено огласеното изявление на Хилда Джонсън, че тя е видяла някой да блъска Уелс, той не можеше да приеме, че смъртта на старицата е просто съвпадение и резултат на случайно убийство. Всичко това водеше до няколко основни въпроса: преди всичко — как престъпникът е влязъл в сградата. После — как е проникнал в апартамента на Хилда Джонсън? И последно — защо точно в нейния апартамент и защо само в нейния апартамент?
Откакто откриха тялото, екип инспектори бяха разговаряли с всеки наемател в сградата поотделно. При наличие само на четири апартамента на етаж и само на дванайсет етажа, задачата не беше кой знае каква.
Повечето наематели бяха като Хилда — доста възрастни. Те всички бяха категорични, че не са натискали копчето на домофона, за да пуснат някой доставчик или когото и да било друг в сградата в понеделник вечерта. Всички, вътре или извън сградата през въпросното време, се заклеха, че нито са виждали някакъв непознат да се навърта наоколо, нито са пускали външен човек, когато са си отключвали, за да влязат във фоайето.