„Значи по всяка вероятност самата Хилда Джонсън бе пуснала някого в сградата, а после и в апартамента си“ — заключи Ший. Бил е някой, на когото тя е смятала, че може да се довери. И доколкото познаваше Хилда — а откакто работеше в този участък той я бе опознал доста добре — изобщо не можеше да си представи кой би могъл да бъде този човек. „Защо аз не бях дежурен в понеделник следобед?“ — запита се той за пореден път, негодувайки срещу съдбата. Това беше неговият почивен ден и те двамата с Джоун, съпругата му, бяха отишли с колата до колежа Феърфийлд в Кънектикът, където дъщеря им беше студентка първи курс. Чак когато гледа новините в единайсет същата вечер, Том разбра за злополуката и видя интервюто с Хилда.
„Само ако й се бях обадил тогава“ — тази мисъл не му даваше мира. Ако не вдигнеше, щях да усетя, че нещо не е наред, а ако бях разговарял с нея, може би щях да получа описанието на човека, който според нея беше блъснал Каролин Уелс под камиона.
Беше само един без петнайсет, но Том чувстваше отпадналост в цялото си тяло — от онази, която се получава след гневни самообвинения. Той беше убеден, че смъртта на Хилда можеше да се предотврати, а сега отново бе на нулата не само по отношение на нейното убийство, но и във връзка с разкриването на онова, което можеше да се окаже поредно преднамерено убийство. Той беше полицай от двайсет и седем години и нищо в практиката му до този момент не го беше измъчвало толкова много.
Телефонът иззвъня и прекъсна мисленото му самобичуване. Беше сержантът на пропуска. Уведоми го, че доктор Сюзън Чандлър иска да разговаря с него по повод злополуката с Каролин Уелс на Парк Авеню.
С надеждата, че може би става въпрос за още един очевидец на инцидента, той отвърна незабавно:
— Да влиза.
Няколко мига по-късно двамата със Сюзън се изучаваха с предпазлив интерес.
Сюзън моментално хареса мъжа, който седеше зад бюрото срещу нея — слабото му, симпатично лице с открити черти; будният, интелигентен поглед в тъмнокафявите очи; дългите, чувствени пръсти, които красноречиво потропваха по бюрото.
С чувството, че това не беше типът полицейски служител, който си губи времето, тя премина направо към въпроса.
— Капитане, трябва да се върна в кабинета си в два. Знаете какво може да бъде движението в Ню Йорк. Бяха ми необходими четиридесет минути, за да стигна дотук от Бродуей и Четиридесет и първа. Затова ще бъда съвсем кратка.
Тя бързо даде най-обща информация за себе си и дори почувства, че й става истински забавно, когато забеляза как слабото неодобрение, изписано на лицето на Ший, когато каза, че е психолог, се замени от чувство за съпричастност, щом допълни, че в продължение на две години е била помощник-окръжен прокурор.
— Интересът ми към Каролин Уелс се обуславя от абсолютната ми убеденост, че именно тя ми се обади през време на предаването в понеделник сутринта с косвено важна информация за Реджайна Клозън — една жена, изчезнала преди няколко години. По време на разговора ни в ефир, Уелс си уговори среща с мен. Тя обаче не се появи в уговорения час; по-късно, по сведения на един очевидец, тя може би е била блъсната пред камион, който се е движил по Парк Стрийт. Трябва да установя дали има някаква връзка между нейната… засега нека я наречем „злополука“ и обаждането й в моето предаване.
Ший се приведе напред, а на лицето му се изписа искрен интерес. Оливър Бейкър беше споменал, че на кафявия плик, който носела Каролин Уелс, били изписани големи печатни букви и той бил убеден, че е зърнал думата „д-р“ на първия ред на адреса. Може би д-р Сюзън Чандлър му посочваше следата към нещо, може би дори самата връзка между настоятелността на Хилда Джонсън, че Каролин Уелс е била блъсната, и нейното убийство.
— Да сте получавали по пощата плик от нея? — попита Ший.
— Вчера не. А когато тръгнах от офиса си тази сутрин, пощата още не беше пристигнала. Защо?
— Защото Хилда Джонсън и още един свидетел са видели, че Каролин Уелс носела голям кафяв плик, а според втория очевидец пликът бил адресиран до д-р Не-знам-кой-си. Вие очаквахте ли тя да ви изпрати нещо?
— Не, но не е изключено да е взела решение да изпрати по пощата снимката и пръстена, които обеща да ми даде. Нека ви пусна записа от обаждането й в моето предаване.
Когато свърши, Сюзън отправи поглед към капитана и забеляза напрежението, изписано на лицето му.
— И вие сте сигурна, че тази жена е Каролин Уелс? — попита той.