— Абсолютно — отвърна тя.
— Вие сте психолог, доктор Чандлър. Смятате ли, че тази жена се страхува от съпруга си?
— Бих казала, че безпокойството, което изпитва, е във връзка с реакцията му на онова, което тя ми разказа.
Капитан Ший вдигна телефона и с рязък тон даде някаква заповед.
— Провери дали нямаме оплакване срещу Джъстин Уелс. Може би нещо семейно. Преди две години.
— Доктор Чандлър — продължи той, — не мога да ви опиша колко съм ви благодарен, че наминахте. Ако докладът, който очаквам…
Беше прекъснат от звъна на телефона. Той вдигна слушалката, слуша известно време и кимна.
После затвори и отправи поглед към Сюзън.
— Предположението ми се оказа правилно. Знаех си, че онова, което ми разказахте, смътно ми напомни за нещо. Доктор Чандлър, преди две години Каролин Уелс е внесла оплакване срещу Джъстин Уелс, което по-късно е оттеглила. В оплакването си заявява, че в пристъп на яростна ревност, съпругът й я заплашил с убийство. Знаете ли дали Уелс е разбрал за това нейно обаждане в предаването ви?
Сюзън си даде сметка, че няма друг избор, освен да каже истината.
— Той не само е научил за обаждането, но ни позвъни в понеделник с молба да получи запис на предаването; после, когато му се обадих по този въпрос снощи, отрече изобщо някога да е молил за нещо подобно. Опитах се тази сутрин да му дам касетата в службата, но той отказа да ме види.
— Доктор Чандлър, безкрайно съм ви благодарен за тази информация. Трябва да ви помоля да оставите касетата тук при мен.
Сюзън стана.
— Разбира се. В студиото разполагам с оригиналния запис. Но, капитан Ший, аз всъщност исках да ви помоля да проследите възможността за връзка между мъжа, когото Каролин Уелс е срещнала на кораба, и изчезването на Реджайна Клозън. Във вещите на Реджайна е намерен тюркоазен пръстен, с гравиран от вътрешната страна надпис „Ти ми принадлежиш“.
Точно се канеше да му разкаже и за обажданията на Тифани, и за получената от нея информация, че някой в Гринич Вилидж продава и може би изработва ръчно точно такива пръстени, когато Ший я прекъсна.
— Доктор Чандлър, протоколирано е, че Джъстин Уелс е проявявал… и може би все още проявява болезнена ревност към съпругата си. Записът показва, че тя се страхува от него. Моето предположение е, че тя не е казала нищо на съпруга си за онзи мъж, с когото се е запознала на кораба. Мисля, че Уелс е побеснял, когато е разбрал за предаването. Искам да разговарям с него. Искам да зная къде е бил между четири и четири и половина в понеделник след обяд. Искам да знам кой му е казал за обаждането във вашето предаване и с какви подробности.
Сюзън си даваше сметка, че всичко, което капитан Ший изреди, звучи разумно. Тя погледна часовника си; вече трябваше да се връща в кабинета си. Но нещо продължаваше да не е наред. Някакво шесто чувство й подсказваше, че дори ако Джъстин Уелс в пристъп на предизвикана от ревност ярост е бутнал жена си пред камиона, това не пречеше да има връзка между мъжа, когото Каролин бе срещнала на кораба, и изчезването на Реджайна Клозън.
Когато излезе от полицейския участък, тя реши, че има една връзка, която тя щеше да проследи самостоятелно: щеше да открие Тифани, с чийто телефонен номер вече разполагаше и която работеше в „Пещерата“ — „най-добрият италиански ресторант в Йонкърс!“.
49
Джим Кърли беше сигурен, че нещо става, когато взе шефа си по обяд от фамилна фондация „Райт“ и получи нареждане да спре при „Айрини Хейс Уодли & Смит“ — елегантен цветарски магазин в комплекса „Рокфелер“. А там, вместо да прати Джим вътре, Райт му каза да чака и сам слезе от колата и влезе в магазина с кутия под мишница. Върна се петнайсет минути по-късно, следван от продавача, който държеше пищен букет в голяма ваза.
Вазата бе опакована в картон за по-голяма стабилност и Райт нареди на цветаря да я остави на пода при задната седалка, където беше сигурен, че няма да се обърне.
Продавачът на цветя благодари на Райт с усмивка и после затвори вратата. Райт със закачка в гласа нареди:
— Следваща спирка Сохо — и после даде на Джим непознат адрес.
Забелязвайки смутеното изражение на шофьора, той добави:
— Преди да си умрял от любопитство, отиваме към офиса на доктор Чандлър. Или поне ти отиваш там, за да оставиш тези цветя. Аз ще те чакам в колата.
През последните три години Джим беше доставял цветя на много привлекателни дами от името на своя шеф, но никога досега не се беше случвало Алекс Райт да ги избира лично. С непринуденост, придобита в дългите години служба, Джим отвърна:
— Господин Райт, ако позволите да кажа, доктор Чандлър ми хареса. Наистина хубава жена. Много привлекателна и в същото време усетих у нея нещо сърдечно и непосредствено, ако разбирате какво имам предвид.