— Мисля, че подписах всичко на заседанието — изрече тя неясно.
— Опасявам се, че един лист е пропуснат. Но това може да почака. Сега не искам да ви притеснявам повече.
— Това е глупаво. Дай ми го.
„Не се чувствах добре на съвещанието — помисли си Джейн. — Учудена съм, че не съм изпуснала и повече.“
Тя се пресегна за очилата си и впери поглед във формуляра, който Дъглас й подаде.
— А-а, този. — Взе писалката от ръката му и се подписа внимателно, като правеше усилие да не излиза от реда.
Тази вечер на приглушеното осветление на болничната стая Джейн Клозън си помисли колко много Дъглас прилича на Лейтънови, които тя бе познавала във Филаделфия. Хубава фамилия. А предишния ден така бързо го бе лишила от доверието си. „Ето това е бедата“ — помисли си тя. Болестта и всички тези лекарства й отнемаха способността да преценява правилно. Утре щеше да се обади на доктор Чандлър и да й каже, че съжалява за прекалената си подозрителност към Дъглас, че не е била права и е проявила ужасна несправедливост.
— Госпожо Чандлър, мога ли да ви донеса нещо?
— Не, нищо, но благодаря за грижата, Дъглас.
— Мога ли да се отбия утре?
— Първо се обади. Може да не ми е до посетители.
— Разбирам.
Джейн Клозън усети как той повдига ръката й и нежно я докосва с устни.
Потъна в сън, преди Дъглас да излезе на пръсти от стаята, но дори и да беше будна, вътре беше тъмно, така че едва ли щеше да забележи доволната усмивка на лицето му.
51
След второто си обаждане в предаването „Питайте доктор Сюзън“ Тифани беше изключително доволна от себе си. Тя успя да издекламира точно онова, което искаше и сега се надяваше, че някой ще разкаже за обаждането й на Мат. Освен това беше сигурна, че шефът й Тони Сепеди щеше да бъде въодушевен, когато разбере за рекламата, която успя да направи на „Пещерата“.
После изведнъж й хрумна: „Ами ако Мат се появи в «Пещерата» тази вечер?“. Тифани се огледа преценяващо в огледалото. Определено й беше време да се боядиса — тъмните корени на косата й се бяха показали. „Изглеждат като релси“ — помисли си тя. Освен това бретонът й беше твърде дълъг. „Може да ме сбърка с овчарско куче“ — каза си тя закачливо, докато набираше номера на фризьорката си.
— Тифани! Боже, всички говорим само за теб. Една клиентка вчера ни каза, че си се обадила в предаването „Питайте доктор Сюзън“ и днес го пуснахме. Когато те чух, креснах на всички да млъкнат. Дори изключихме сешоарите. Звучеше страхотно. Толкова естествена, толкова умна. И чуй, кажи на твоя шеф, че заслужаваш повишение.
Молбата на Тифани за незабавно обслужване бе приета с ентусиазъм.
— Пристигай веднага! Ти си знаменитост. И трябва да те направим наистина да изглеждаш така.
Четиридесет и пет минути по-късно Тифани седеше пред един умивалник. Когато се прибра у дома, беше четири и двайсет. Искрящата й коса галеше раменете й, а маникюрът й бе направен в тъмносиния цвят, който Джил я насърчи да опита.
„Трябва да излезеш до петнайсет минути — предупреди се мислено тя. — Реклама или не, Тони побеснява, ако закъснееш за работа.“
Въпреки това тя отдели време да приглади набързо полата и блузата, с които знаеше, че изглежда страхотно. Може би ако Мат се появеше, двамата щяха да отидат някъде след края на работното й време в полунощ, може би на някое хубаво място за едно среднощно питие.
Тя се поколеба дали да си сложи тюркоазния пръстен, после реши да не го прави. Само че ако Мат наистина се появеше и случайно споменеше за него, нямаше защо да му обяснява. Просто можеше да го остави да го види, уж случайно…
Тифани беше на вратата, готова да излезе, когато телефонът иззвъня. „Нека си звъни — помисли си тя, — не искам да се забавя заради някакъв си разговор.“
„От друга страна — каза си тя, разсъждавайки бързо — може пък да е Мат.“ Прекоси тичешком малката всекидневна до още по-малката спалня и успя да вдигне слушалката на третото позвъняване.
Беше майката на Мат. Не си направи труда да я поздрави, а премина направо на въпроса:
— Тифани, настоявам незабавно да престанеш да говориш по радиото за моя син. Матю те е извеждал само няколко пъти. Той ми каза, че няма нищо общо с теб. Следващия месец се мести в Лонг Айланд. Току-що се сгоди за една много привлекателна млада жена, с която излиза от известно време. Тъй че, моля те, забрави го и престани да разправяш за срещите си с него, особено там, където неговите приятели или годеницата му могат да те чуят.
След което в ухото на Тифани прозвуча решително изщракване.