— Нов ресторант на Четиридесет и девета и Трето ли каза? Май че там се намира „Смит & Воленски“ — каза Сюзън. — И случайно знам, че все си е там от около седемдесет години и че според някои хора ти си собственикът.
Сюзън се засмя.
— Разбира се, че ще дойда, но преди това трябва да те помоля за една услуга, Крис. Имам нужда от бърза проверка за едно лице.
— Кой?
— Адвокат, Дъглас Лейтън. Работи за „Хюбърт Марч и сътрудници“. Освен това Лейтън е директор на благотворителна фондация „Клозън“.
— Звучи като преуспяващ. Смяташ да се омъжваш за него, може би?
— Не.
Райън се облегна назад на своя въртящ се стол, докато Сюзън му излагаше накратко фактите. Обясни му, че Джейн Клозън е споделила с нея притесненията си относно Лейтън. После продължи да слуша напрегнато, докато Сюзън му разказа за събитията, последвали онова предаване в понеделник, когато за първи път бе подхванала темата за изчезването на Реджайна Клозън.
— И казваш, че този приятел духнал, точно когато сте очаквали онази жена, нарекла себе си „Карен“, да се появи в офиса ти?
— Да. А, и още нещо, което Лейтън казал на госпожа Клозън във вторник, я навежда на мисълта, че той е познавал дъщеря й — факт, който той винаги е отричал.
— Веднага ще се заема — обеща Райън. — Напоследък не се е появявало нищо интересно. Само проверявам разни бъдещи женихи по настояване на техните изгори. Вече никой не вярва на никого.
Той се пресегна за бележник и химикалка.
— Къде да изпратя квитанция за госпожа Клозън?
Райън улови колебанието в гласа на Сюзън.
— Опасявам се, че не е толкова просто. Намерих съобщение от госпожа Клозън на телефонния си секретар тази сутрин. Уведомява ме, че й се налага да постъпи в болница за още един курс химиотерапия, но си дала сметка, че не е била справедлива в подозренията си към Лейтън. Явният подтекст беше да забравя за това, само че аз не мога. Но не смятам, че е била несправедлива и много се тревожа за нея. Така че нека разходите бъдат за моя сметка.
Крис Райън изстена.
— Благодаря ти, Господи, за пенсийката. Целувам снимката на Дж. Едгар Хувър на първо число всеки месец. Добре. Считай, че е направено. Ще те потърся, Сюзън.
60
Лия, секретарката на Дъг Лейтън, делова жена малко след петдесетте, гледаше своя шеф с явно неодобрение. „Изглежда така, сякаш не се е прибирал цяла нощ“ — помисли си тя, когато той мина покрай нея и измърмори едно дежурно „добро утро“. Без да го пита тя отиде до машината за кафе, наля му една чаша, почука на вратата и влезе, без да дочака отговор.
— Нямам намерение да те безпокоя, Дъг — каза тя, — но видът ти е такъв, че е наложително да се възползваш от това.
Очевидно днес не му бе до шеги. В гласа му прозвуча нотка на раздразнение, когато каза:
— Зная, Лия. Ти си единственият сътрудник, който се грижи за кафето на шефа.
Лия се канеше да му каже, че видът му е уморен, но реши, че вече си е позволила достатъчно. „Сякаш е прекалил с питиетата — помисли си тя. — По-добре да внимава, защото тук такива работи не се прощават.“
— Кажи ми, ако искаш още — каза тя троснато, докато оставяше чашата пред него.
— Лия, госпожа Клозън отново е в болница — каза той тихо. — Видях я снощи. Мисля, че не й остава много време.
— Съжалявам. — Лия внезапно се почувства виновна. Тя знаеше, че за Дъг, Джейн Клозън е много повече от клиент. — При това положение ще пътуваш ли за Гватемала следващата седмица?
— Категорично. Но няма да чакам да се върна с доклада, за да й покажа изненадата, която подготвих за нея.
— Приютът за сираци?
— Да. Тя няма представа колко експедитивно се работи там, за да се ремонтира старата сграда и да се построи новото крило. Двамата с господин Марч се съгласихме, че за нея ще бъде голямо удоволствие да го види в окончателен вид. Тя все още не знае, че хората, които поддържат приюта за деца, ни помолиха да го кръстят на Реджайна.
— Обзалагам се, че това е твое предложение, нали Дъг?
Той се усмихна.
— Може би. Със сигурност мое предложение беше не само да приемем преименуването на приюта за сираци, но и да изненадаме госпожа Клозън с новината. Макар че освещаването ще бъде едва следващата седмица. Мисля, че няма защо да чакаме повече, а най-добре да й покажем снимките. Донеси ми папката, моля те.
Двамата разгледаха снимките 25X20, които показваха напредващото строителство на новата част на дома. На последната снимка се виждаше вече завършената постройка — една красива варосана Г-образна конструкция с покрив от зелени керемиди.
— Място за още двеста питомци — каза Дъг. — Оборудвана с великолепна клиника. Нямаш представа колко от тези деца пристигат там, страдащи от хроничен глад. Сега предлагам да добавим наоколо и жилища, за да могат бъдещите родители да прекарат известно време с децата, които възнамеряват да осиновят.