Той отвори чекмеджето на бюрото си.
— Това е възпоменателната плоча, която ще разкрием на освещаването. Ще бъде поставена ето тук.
Той докосна с пръст едно място на моравата пред постройката и очерта кръг.
— Ще се вижда ясно и от пътя, и от алеята за коли, която води към приюта.
После сниши глас.
— Смятах да наема местен художник там да нарисува сградата след откриването, но сега разбирам, че трябва да поръчаме картината незабавно. Кажи на Питър Краун в агенцията да се погрижи.
Лия огледа внимателно красивия знак, издълбан във формата на люлка. Гравираният и позлатен надпис гласеше „Дом Реджайна Клозън“.
— О, Дъг, госпожа Клозън ще се почувства истински щастлива! — възкликна Лия със замъглени очи. — Поне сега ще знае, че нейната трагедия е дала живот на нещо добро.
— Наистина е така — съгласи се пламенно Дъглас Лейтън.
61
Беше девет и десет, когато секретарката на Сюзън й позвъни по интеркома:
— Памела Хейстингс на посещение, докторе.
Сюзън вече беше започнала да се притеснява, че Хейстингс може и да не се появи, затова с облекчение помоли Джанет да я въведе в кабинета.
Лицето на жената излъчваше безспорно притеснение — челото й бе набраздено от тревога, а устните й бяха здраво стиснати. Но щом заговори, Сюзън интуитивно я хареса, усещайки, че новодошлата се отличава с неподправена сърдечност и интелигентност.
— Доктор Чандлър, може би съм ви се сторила груба онази вечер, когато се обадихте в болницата. Просто бях ужасно изненадана, когато се представихте.
— И без съмнение сте се изненадали още повече, когато сте чули защо се обаждам, доктор Хейстингс — добави Сюзън и протегна ръка. — Моля ви, нека сме на Сюзън и Памела, ако не възразявате.
— Ни най-малко. — Хейстингс се ръкува със Сюзън и после, докато сядаше, хвърли поглед зад гърба й. Придърпа стола си по-близо до бюрото на Сюзън, сякаш се страхуваше, че някой може да чуе онова, което възнамеряваше да й каже.
— Съжалявам, че закъснях и не мога да остана дълго. През последните дни стоя много време в болницата и изобщо не съм подготвена за часа си от единайсет и петнайсет.
— А аз трябва да съм в ефир след по-малко от петдесет минути — добави Сюзън, — така че по-добре да пристъпим към същността. Чухте ли записа на предаването ми от понеделник, когато ми се обади Каролин Уелс?
— Лентата, която Джъстин отрече да е искал? Не.
— Вчера оставих копието, което имах, в полицията — каза Сюзън. — Ще поръчам да ви направят запис, защото дори и да съм сигурна, че жената, която се обажда, е Каролин, бих искала вие да потвърдите, че чувате нейния глас. Но ще се опитам да ви предам думите й.
Докато описваше разговора за изчезването на Реджайна Клозън и обаждането на слушателката, нарекла себе си „Карен“, Сюзън наблюдаваше как тревогата, изписана на лицето на Памела, все повече нараства.
Щом свърши, нейната посетителка каза:
— Няма нужда да чувам записа. Аз видях тюркоазния пръстен с гравирания надпис миналия петък вечерта. Каролин ми го показа.
И накратко разказа на Сюзън за празненството по случай четиридесетгодишнината й.
Сюзън отвори страничното чекмедже на бюрото си и извади оттам портмонето си.
— Майката на Реджайна Клозън е слушала предаването и е чула обаждането на Каролин. После ми позвъни и дойде тук с един сувенирен пръстен, който намерила сред вещите на дъщеря си. Бихте ли го погледнали, ако обичате?
Памела Хейстингс пребледня. Тя изобщо не посегна към пръстена в ръката на Сюзън, а само седеше, вперила поглед в него. Накрая каза:
— Изглежда абсолютно същия като онзи, който ми показа Каролин. На вътрешната страна гравирано ли е посланието „Ти ми принадлежиш“?
— Да, вижте го отблизо.
Хейстингс поклати глава.
— Не, не желая да го докосвам. Като психолог може би ще решите, че съм луда, но аз съм надарена… или прокълната — може и така да се окаже — с много остра интуиция или шесто чувство, както щете го наречете. Когато докоснах пръстена на Каролин онази нощ, аз я предупредих, че той може да стане причина за смъртта й.
Сюзън се усмихна успокоително.
— Изобщо не смятам, че сте луда. Уважавам дарбата, за която говорите. И макар че не я разбирам, съм убедена, че съществува. Моля ви, кажете ми, какво чувствате по отношение на този пръстен?
Тя отново го протегна към нея.
Памела Хейстингс се дръпна и отмести поглед.